Спекулира се с фактите около досието на професор Юлия Кръстева. Чух какви ли не глупости от хора, които нямат представа от Закона за досиетата и от същността на проблема.
Това е голата истина и всякакви спекулации, че участваме в световен заговор на чужди служби и подобни са разговори на невежи хора.
Бончева заяви, че в досието на Кръстева има преномерирани страници, което означава, че то не е в класическия си вид, но не е първото подобно. В него има всички изискуеми по Закона атрибути за принадлежност към ДС. Ние не се произнасяме как е работила и какво е работила. Заради публичния интерес го публикувахме. При нея има повече от минималните задължителни атрибути. Не се произнасяме за нейните качества, за академичната й кариера, нито за нейната човешка история. Хората трябва да мислят с главите си.
ДС е била зловещ апарат, зловеща машина на комунистическия режим, категорична е Екатерина Бончева, но добавя, че трябва да се прави разлика между хората, които са били вербувани под натиск или при заплаха за живота, и тези, които са го направили доброволно. Законът не може да се произнесе за това. Чрез Закона не можем да разделим хората на жертви и кариеристи.
Според нея ние чуваме два типа разказ. Първият е на вербовчиците и щатните служители. За мен това е по- голямото зло в сравнение с агентите. Техните разкази са героични, а освен това са на позиции. Вторият разказ е за жертвите.
Бончева смята, че не сме чули разказите на хората, които без заплаха или натиск, а заради кариерното си развитие доброволно са поели сътрудничество към бившите служби. Тогава ще можем да направим разликата.
Втората причина да не можем да различим жертвата от кариериста е, че част от досиетата са унищожени. Ако беше запазен този архив, както беше запазен в Германия, тогава можеше да е различно.
Естественото бъдеще на КОМДОС е да стане Институт за паметта. Затова обаче трябва да има много добра юридическа експертиза, много добър опит, а не да се приема Законопроекта на БСП, който наричам Закон за закриване на Комисията по досиетата.
За темите с продължение, за които си струва да внимаваме още: катастрофите, при които губим животи. Как да спрем войната по пътищата, какво последва след призива на и. ф. главен прокурор Борислав Сарафов да се работи по-бързо по делата за смърт на пътя, говорим с адвокат Елена Грудлева, представител за Пловдив на Българската асоциация на пострадалите..
За вярата, за нравствените ценности, за образованието, включително и по религия, говорим госта ни в „Добро утро, ден!“ в Страстната седмица. Адриана Любенова е доцент по теология и преподавател в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Тя е иконописец, член на Управителния съвет на Асоциацията на българските училища в чужбина. Има дълъг..
Измеренията на духовните пътища, за християните търсим в утрото на Велики петък. Срещаме ви с доц. Стоян Чиликов , свещеник и преподавател в катедра "Теология" на Пловдивския университет. С него говорим за символите на деня, за Благодатния огън и силата на вярата във Възкресението и приемането на страданията на Исус Христос. Доц. Чиликов каза,..
От арменския апостолически храм "Сурп Кеворк" в Стария град включваме отец Даниел , който след 20 години в САЩ избра да се върне пак в Пловдив. Той сподели важното за тяхната общност във вековния град по време на празниците, който всички очакваме заедно през тази година-арменци, католици и православни. Празникът ни потапя в библейските разкази за..
И вторият вот на недоверие към кабинета „Желязков“ – за провал в борбата с корупцията – беше неуспешен. При първото гласуване вотът беше подкрепен от 71 депутати. „Против“ него бяха 131. Нито един народен представител не се въздържа. Стигна се до повторно гласуване на вота на недоверие, при което резултатът беше: 72-ма народни представители „за“,..