Регионалното министерство предлага поредна реформа във водния сектор. За някои тя е екзотична. За други – нещо по-конкретно.
Горереченото ведомство иска обсъждане на нова такса. Такса „Солидарност", която да внася всеки редовен потребител. С тези пари ще се подпомагат социално слаби. С кубици водна маса. С други думи, ще плащаме повече за тези, които в мнозинството си откровено не искат да работят, не искат да учат децата си, не плащат и досега и които получават социални помощи, осигурявани пак от този редовен потребител, но вече като данъци.
Срещу тази нова водна помощ се очаква електорален комфорт. Или по-точно – организирана изборна подкрепа от подпомогнатите. Платена с парите на хората, които и досега редовно си плащат. Но малко, според вносителите.
Вероятно парите от концесиите са малко. Вероятно който на времето е сключвал договорите, е мислел добре тогава за себе си. Но времето и неговите разходи неумолимо тече. И когато законово нищо повече не може или не се иска да се направи, вече идва брашненият чувал, наречен средностатистически редовен потребител.