Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

До 2040 г. населението на областта ще намалее с 40 000 души

 Броят на населението на България ще намалява през следващите години и десетилетия.  Прогнозата на Евростат е направена до  2080 г. и в конкретния случай ние сме използвали данните до 2040 г. ,  което всъщност е един много дълъг период – над 20 г., а 20 г. имат особено значение в демографските прогнози.  Това заяви проф. Кремена Борисова, ръководител на секция  "Историческа и икономическа демография"  в Института за изследване на населението и човека при БАН. .

 В научната литература се използват три вида прогнози – краткосрочни, които са до 5 г., средносрочни – до 10 г. и дългосрочни – не повече от 20 г. А данните на Евростат, а и на други международни организации, за по-дълъг период от време се наричат проекти, защото основната им цел е да се изследва, да се изучава как би се развивало населението на дадена територия, ако се изпълнят в бъдеще всички заложени предвиждания, на които се основава всяка прогноза и всяка проекция.

Прогнозата на Евростат е направена по данни от 2015 г. за всички европейски страни, така че сравнението, което ще направя, е за 25-годишен период  -  спрямо 2015 г. какво би било през 2040 г. Общото намаление на цялото население е около 1 милион и 270 хиляди, закръглям числата. Това разпределям между възрастовите групи по следния начин – относителният дял на младите хора до 19 г.  се запазва – през 2015 г. е бил 18,2, ще стане 18,1. Зад това почти едно и също число се крие разлика от намаление с 240 хиляди души за тази възрастова група. И другата възрастова група, за която също много се говори, защото тя е свързана с развитието на демографските процес, това са високите възрасти – над 65 г. Там делът ще нарасне забележимо – през 2015 г. той е бил 20 %, ще стане 28 %. Както виждате,  разликата тук е много голяма – 8 пункта.  Зад този показател се крие намаление от 220 хиляди, което практически е съпоставимо с намалението, което се очаква да настъпи при младата възрастова група. Тогава основната маса от хора  - това са хората от средната възрастова група между 20 и 64 г. Там намалението се очаква да бъде над 1 милион, около 1 милион и 250 хиляди души.

По териториален признак, тъй като вие сте от област Пловдив, коментирам  данните по териториален признак  от друга прогноза. Например през 2015 г. населението на Пловдивска област е около 677 хиляди души, а за 2040 г. се предвижда то да намалее до около 634 хиляди – около 40 хиляди разлика.

Ако погледнем в европейски план,  България не е единствената страна, за която се прогнозира да намалява населението за следващия период. Освен в България,това  се очаква още в 11 страни – ще ви ги посоча, според големината на намалението. Най-голямо то ще бъде процентно  в Литва, Латвия, Румъния, Гърция, Хърватска, Португалия, Полша, Унгария, Естония, Италия, която е голяма страна, Словакия. Към тези страни условно бихме могли да присъединим Словения и Чехия, където се очаква за тези 25 г. размерът да не се измени – да остане такъв, какъвто е сега. 

Ако погледнем в световен мащаб  и останалите континенти,  европейските страни имат много сходни тенденции на развитие през последните няколко десетилетия – те се характеризират с ниска раждаемост спрямо останалите страни. Бих искала да кажа, че един от основните фактори, които водят до намаляване на населението в перспектива,  е ниската раждаемост. Когато раждаемостта е по-ниска от определен праг в една страна, тогава родените деца не стигат, за да  заместят поколенията, които си отиват, умират. И това е един от основните фактори в дългосрочен план. Когато това се повтаря година след година в продължение на дълъг период, фактът е един от основните фактори за застаряване на населението, да се увеличава делът на възрастните хора и в същото време да намалява и броят, и делът на хората от младите възрасти.

За раждаемостта, независимо, че казвам, че е ниска, за да се осигури заместване на поколенията, тя за България е около средната в Европа. Например в България има един показател, който се използва, за да се оцени точно колко е висока раждаемостта, който се нарича  "среден брой деца на една жена" и показва колко деца би родила една жена от съответното население в течение на своя период на фертилност. Примерно, в България е около 1,52 и 3 през последните години, подобно е състоянието в Чехия – 1,57, в Германия е малко по-ниско – 1,49, най-високите примерно са в Ирландия – 1,9 и във Франция 1,96. В днешно време  при развитието на здравеопазването, социалните  и други важни за развитието на населението системи, се приема, че една жена трябва да роди около две деца, за се осигури това заместване на поколенията. А най-ниските стойности са в Гърция, Испания, Италия – 1,3, Кипър – 1,3, Португалия, Полша – 1,3.

Накратко, бих казала, че като всички проекти, така и тази проекция, трябва да насочат вниманието на управляващите към възможните проблеми, дисбаланси и несъответствия   за да се разработят съответните стратегии и мерки, за да не се допуска подобно развитие.  

Чуйте звуковия файл: 




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Чумата по дребните преживни животни във Велинград е укривана дълго време

Няма съмнение за наличието на чума по дребните преживни животни във Велинград,  заявиха днес експертите от Българската агенция по безопасност на храните по повод огнището на чума по дребните преживни животни в курортния град.  То е констатирано в три стада с 1760 животни, които се гледат съвместно.  Пробите, дали положителен резултат за..

публикувано на 26.11.24 в 14:54

По-малко търсените стоки влизат в намаленията на Черен петък

Как пазаруваме от кампании на намаления? По темата  „Ние, потребителите“ прави допитване, което подсеща и насочва към важни аспекти при покупките с отстъпки. Доколко ми влияят рекламите за намаления и как избирам от кого и какво да закупя , когато ми обещават щедри отстъпки? Това са въпросите, които е полезно да си задаваме сега, когато..

публикувано на 26.11.24 в 14:36

Все чакаме принца на бял кон, а той идва на магаре

Изборът на председател на НС е заложник на промените в Конституцията, които направиха тази фигура потенциален служебен премиер, посочи социологът доц. Татяна Буруджиева.  По думите й живеем в символен свят, в който като избиратели чакаме принца на бял кон, но идва принцът на магаре и ние няма как да го изберем, защото е на магаре... Така влизаме в..

обновено на 26.11.24 в 11:38

Всеки човек може да прояви най- висшата форма на щедрост

По случай "Щедрия вторник" между 3 и 5 декември Българската болнична асоциация организира кампания по кръводаряване заедно с Националния и регионалните кръвни центрове от страната и с партньорството на фондация BCause.  Освен да благодарим на тези, които даряват, празникът е повод да обърнем по-сериозно внимание на темата за дарителството в здравния..

публикувано на 26.11.24 в 11:37
Д-р Николай Болтаджиев

НЗОК не трябва да пести, а да плаща за качествено лечение

Включване на нови профилактични изследвания в пакета, заплащан от Здравната каса, предлагат от здравното министерство с нормативни промени. Целта е ранното откриване на хронични бъбречни заболявания и рак на маточната шийка. Предложението предвижда НЗОК да поема две допълнителни изследвания за оценка на бъбречната функция. Идеята е да се..

публикувано на 26.11.24 в 11:19