Ренесансовият XV век ражда френския поет Франсоа Вийон. Ренесансовият XVI век ражда италианския скулптор, юнелир и писател Бенвенуто Челини. Общото помежду им е, че и двамата превръщат живота си в произведение на изкуството.
„Всички хора от всякакъв род, които са направили през живота си нещо дори малко доблестно, са длъжни, ако са правдиви и честни, със собствената си ръка да опишат живота си; но не следва да подхващат това занимание, преди да навършат 40 години” – така започва прочутата автобиография на Бенвенуто Челини. Не ви трябва да знаете пълното ѝ заглавие, ако на някой италианец кажете просто - „Ла вита”, той знае за коя книга и чии живот говорите. Британският поет и изследовател на Ренесанса Джон Симъндс пише: „Убеден съм, че всеки, който дори от любопитство изучава италианската история и литература, ще обяви тази книга едновременно за най-перфектния паметник на тосканската проза и най-пълния и жив източник на информация, който имаме за отношенията, обичаите, чувствата и действията в този двор”.
И Симъндс добавя: „Това е първата книга, с която студентът по италиански Ренесанс трябва да се справи, за да добие правилна ориентация за своето изследване. Това е последната книга, към която той трябва да се върне в края на проучвателните си пътувания”. Категоричен в оценката е и друг британец - Хърбърд Марион, скулптор и златар, също като Челини. „Може би има други златари, които са направили по-добри работи, но Бенвенуто Челини е автор на най-възхитителната автобиография, писана някога”. Челини създава своя шедьовър на автобиографичния жанр и ренесансовата литература изобщо, между 1558 и 1562 година.
Тогава той е под домашен арест, с който херцог Козимо ди Медичи заменя присъдата му от 4 години затвор. Челини е осъден по обвинение, че е „содомизирал многократно чирака си Фернандо ди Мултепулчино” - четвърта подобна присъда, една от които е по оплакване на момиче, че я използва „по италианския начин”. Но явно той не си взема бележка от присъдите и не спазва съвета, който сам дава в началото на автобиографията си - не я пише сам, а диктува на едно 14-годишно момче, секретар, но, както се предполага, и пореден любовник, с който се забавлява, докато е под домашен арест за същото престъпление.
През 1500 година, когато се ражда Бенвенуто Челини, светът току-що е стъпил на един от върховете си - Америка е вече открита, в ренесансова Европа работят титани като Леонардо, Рафаел, Микеланджело и Дюрер, а Лутер вече носи духа на Реформацията. Разбираемо на този фон, появата на Бенвенуто не е ознаменувана със странни небесни явления, макар че, както се признава, сам той е една от най-забележителните фигури в родната си Флоренция, град, пълен със знаменити хора и знаменити паметници на техните дела.
Бащата на Челини е архитект и инженер, но е повече привързан към музиката – той не само свири, а и изработва музикални инструменти. Като типичен ренесансов човек, Джовани Челини наистина следва страстите си – например, лудва по едно съседско момиче, Елизабета Граначи, и се жени за нея по любов, видно от факта, че я взима без зестра. Любовта е взаимна, но Бог отрежда те дълго да нямат деца, Бенвенуто е роден чак към 20-та година от брака.
Детето е талантливо и своенравно. Баща му го учи на музика и държи да стане композитор и музикант, обаче малкият гледа в друга посока – към работата с метали. На 13, въпреки бащината воля, момчето се хваща чирак в златарско ателие, първо при Брандини, а после при Марконе. Още на 16 той показва рогата си, като участва в улични сбивания с други чираци. На това не се гледа с добро око от властите и младият Челини е изгонен за 6 месеца от града.
Прекарва времето в Сиена и Болоня, усъвършенства се не само в златарството, но все пак и в музиката – нещо, което не само подобрява отношенията с баща му, към когото Бенвенуто е искрено привързан цял живот, но се оказва полезно по-късно, когато в Рим е назначен от папата като флейтист в оркестъра на Ватикана.
Първите 6 месеца изгнание поставят началото на доживотните митарства на Челини из Италия и Франция. Той се превръща в острие, което свободно минава през целия ренесансов живот и докосва хора от всички социални слоеве. Но и след първото изгнание Челини не се укротява, през 1523 се сбива отново, н, вместо да чака тежката присъда, бяга в Рим. Там прави собствено ателие, славата му на ювелир стига до папа Климент VII, който се прекланя пред огромния му талант и го взима под крилото си.
Поръчките валят, сблъсъците със закона също, но папата го пази. Буйният темперамент обаче е добре дошъл, когато Рим е атакуван от императора на Свещената римска империя. Челини се включва в отбраната и, както сам се хвали в Ла вита, убива двамата водачи на имперските войски – Шарл дьо Бурбон и Филип Оранжски. Това прилича на леко самохвалство, но никога от никого не е отречено, така че може и да е истина. Факт е обаче, че Челини се прочува като храбрец, властите във Флоренция го опрощават и той може да се прибере там, след като папската столица все пак е превзета. Във Флоренция Челини прави медали и монети, включително за френския крал Франсоа I.
Прочува се и по-късно в Рим е назначен за шеф на дизайнерския отдел в папския монетен двор. Отново е подгонен от закона обаче, след като за отмъщение убива убиеца на брат си, а няколко дни по-късно пребива един нотариус. Първо бяга в Неапол, където има страхотни любовни преживявания – едновременно с някакъв монах и с девойка на име Маргарита. Девойката обаче нещо му бяга и за да си я върне, Челини е готов на всичко. Оказва се, че, освен светлото изкуство на любовта, монахът владее и черното изкуство на некромантията, така че двамата правят сеанс за призоваване на адските сили. Челини моли демоните да му върнат Маргарита и след около месец това наистина става.
Цялата тази история, с подробности за технологията на призоваването, е описана в автобиографията на Челини, а не се учудвайте, ако тук долавяте и някаква връзка с „Фауст” на Гьоте, например. Гьоте познава книгата на Челини прекрасно и е нейният първи преводач на немски през годината 1789.
На 37 годишна възраст Челини е обвинен, както се предполага – фалшиво, в кражба на някакви папски скъпоценности, затворен е в кула, от която бяга, заловен е и го грози смърт. Спасява го един кардинал, но все пак маестрото предпочита да се махне от Рим и заминава във Франция, където кралят му дава щедри поръчки. Най-известната творба на Бенвенуто Челини от френския период е прочутата златна солница, предназначена за краля и украсена с образи на морски бог и земна богиня.
След творбите на Фаберже, солницата се смята за най-известното ювелирно произведение в света и през вековете има собствена необичайна съдба. Така или иначе, Челини изкарва във Франция няколко години, но се забърква в неясно какви отношения с херцогинята на Етам, влиятелната кралска фаворитка тогава. Тя или много го мрази, или много го обича, но в един момент напрежението става непоносимо, така че, въпреки почестите и добрите условия за работа, Челини се прибира в родната Флоренция.
Там по поръчка на херцог Козимо Медичи прави пък най-известната си голяма скулптурна творба – „Персей с главата на Медуза”, тя още може да се види на Пиаца дела Синьора във Флоренция. Разбираемо е, че Персей продължава да е истински предмет на обожание – най-малкото, защото на света са останали твърде малко от онези произведения на Челини, които създават славата му на най-великия ювелир на своето време, а в скулптурата – на човек поне равен на Микеланджело. Така или иначе обаче, известността на никое от другите му произведения не може да се сравни с тази на неговата автобиография. Когато Челини умира през 1571, ръкописът на Ла вита е вече завършен и копия от нея са разпратени на приятели.
После дълго време текстът се смята за изчезнал, докато се появява от нищото през 17 век. През 1728 е издаден за пръв път в Кьолн и веднага се превръща в европейски бестселър. Книгата е толкова популярна, че става мит, а постепенно и животът на Бенвенуто Челини сам по себе си се превръща в предмет на изкуството. Върху мотиви от него се базират едноименна опера на Хектор Берлиоз, роман на Александър Дюма-баща, бродуейски мюзикъл, деянията на Челини се обсъждат в произведения на Балзак, Юго, Марк Твен, Хърман Мелвил, Агата Кристи, Ян Флеминг, Лоис Макмастър Бюджолд.
Великият Салвадор Дали пък е така втрещен от този човек, че прави страхотни илюстрации за неговата Автобиография. Бог очевидно също обича грешника си Бенвенуто Челини – иначе той рядко дава на някой творец още приживе да вкуси толкова голямо парче от славата, която ще го обгърне като покров след смъртта.
Как стигнахме дотам, че изкуственият интелект се нареди сред най-добрите в два поредни конкурса за поезия? Накъде отива поезията и накъде отиваме ние без нея? Накъде отиват хората и творчеството?. Гости на "Срещите" - проф.Маргарита Младенова, Николай Генов и Георги Караманев.
Държавна опера Пловдив представя премиерата на танцовия спектакъл в две части „Пианото“ от Иржи Бубеничек. Той е вдъхновен от емблематичния филм със същото име на Джейн Кемпиън и е създаден за Кралския балет на Нова Зеландия. Филмът „Пианото“, отличен с 3 награди „Оскар“ и „Златна палма“ в Кан, завладя сърцата на зрителите по света преди 31..
С джаз концерт на Биг Бенд Пловдив ще бъде открита новоизградената сцена в парк „Ружа“ в район „Западен“. Тя се намира зад храма „Св. Климент Охридски“. Под палката на диригент Николай Гешев с прекрасни изпълнения ще се представят Едит Унджиян и Милена Костова, както и деца от "Арт Войс център". За най-малките има изненади. В събитието ще..
На 30 ноември отбелязваме голям зимен празник – Андреевден. Свети Андрей е първозваният Христов апостол. У нас празникът се нарича още Мечкинден - празник на мечките, чийто господар е Свети Андрей. Свързан е както с ритуали за плодородие, така и за защита от мечките. Според народните представи Свети Андрей прогонва зимата и дългите нощи и от..
В Регионален исторически музей - Пловдив се проведе общото събрание на Сдружение „Български музеи” . За председател на сдружението бе избран д-р Огнян Тодоров , директор на Регионалния природонаучен музей в Пловдив. Негов заместник ще бъде Стоян Иванов , директор на Регионалния исторически музей - Пловдив. Мандатът на управителния съвет е три..