Оправдаха ли се големите очаквания между Турция и ЕС? Как резултатите от нея ще рефлектират върху геополитическото статукво? За срещата във Варна на върха между Турция и ЕС, Антония Попова разговаря с проф. Марин Русев, геополитически анализатор.
Тук се смесват много неща свързани с понятия, като тълкувания за демокрация и авторитаризъм. Аз искам да погледнем на тези понятия по друг начин. Сегашният ръководител на турската държава много често е обвиняван в антидемократично поведение. Трябва да помислим върху това, кой е Ататюрк, кой е Кенан Еврен? Проевропейски настроени, но управляват с диктат. Ердоган управлява чрез избори, но нас ни дразни стова, че е против Европа. Много е важно да се разглежда конюнктурата като временно явление, важно е да не губим ориентация в политиката, като търсим дългосрочните елементи. Конюнктура е, че Ердоган е на 64 години, той очевидно е уморен и управлява 15 години. Конюнктура е, че неговият най-голям политически противник е на 77 години, и дърпа конците от Америка. Конюнктура е, че Бойко Борисов управлява 10 години с прекъсване, от гледна точка на дългосрочност. Според мен, важна конюнктурна особеност е, че може би срещата във Варна може да се тълкува като един от най- големите успехи на външната политика на България. Не бих се съгласил, че резултатите от срещата предопределят, дали тя е добре замислена и проведена, или не. Конюнктура е изказването на Румен Радев, защото ако на карта е поставена европейската сигурност, сигурността на България, не е най- подходящият момент да се повдига този изключително важен въпрос. Сега трябваше да се успокои напрежението между контитента и на-близкия и съсед. От тази гледна точка мисля, че в продължение на опита чрез конюнктурата да ръзсъждаваме, очакваме отстъпки. На Европа не и струва да започне първи стъпки. Европа е в по- тежка позиция, защото Турция демонстрира единна, авторитарна позиция. Очевидно е, че ЕС трудно може да излиза с категорични мнения, без да се съобразява с интереса на България, да следва само интереса на Нидерландия.
Интервюто с проф. Марин Русев е в звуковия файл.
Конституционният съд трябва да разреши публикуването на обобщените данни от повторното преброяване на бюлетините в някои секции след последните парламентарни избори, защото това са данни за 17% от секциите в България. Само така ще можем да видим какъв процент е отклонението при броенето и да разберем дали изборите са честни с малки..
"След днешното обсъждане явно стана ясно, че ще трябва отново да върнем инициативата към Народното събрание, защото Комисията за защита на потребителите направи опит за връщане на диалога, но за съжаление от другата страна нямаше представители". Така Богомил Николов от Асоциация "Активни потребители" описа днешната дискусия в Националния пресклуб..
Предварително попълнените декларации за облагане на доходите на физически лица вече са достъпни в портала за електронни услуги на Националната агенция по приходите (НАП). Потребителите, които имат персонален идентификационен код (ПИК) или квалифициран електронен подпис (КЕП), могат да се възползват от автоматично въведената информация за получени..
Взаимно замеряне с обвинения от страна на политическия елит у нас след изявлението на председателя на Конституционния съд (КС) Павлина Панова прогнозира в програма "Точно днес" политологът доц. Борис Попиванов. Той смята, че би трябвало в рамките на закона и правото тази ситуация да има лесен изход, да се изяснят какви правомощия имат четирите..
В програма "Точно днес" разговаряме с д-р Светла Петрова , експерт във Фондация за образователна трансформация. Темата е ранното профилиране в българското училище, новите учебни програми, и защо се налага отново да дискутираме дали религията ще влезе в задължителното обучение. Д-р Петрова каза, че концепцията, която разпространи МОН е всеобхватна и..