Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Великите европейци - Фердинанд фон Цепелин

Текстът на забравена стара градска песен в изпълнение на Стоян и Катя Миленкови е пълен със закачливи сексуални намеци и визира появата на прочутия дирижабъл „Граф Цепелин” над София през 1929 г. Събитието трае само 20 минути, но възторжени тълпи, зяпнали небето, отрано се стичат по улиците, учениците са освободени от занятия, за да видят чудото, Министерският съвет спира заседанието си, за да се насладят и господа министрите на гледката, а камбаните на „Александър Невски” бият празнично. Това обаче всъщност е втората поява на цепелин над София. Първата е през 1915, през Голямата война, когато край Ямбол е построен и хангар за немски военни цепелини.

А има и сценка, чрез която ние, българите, даваме печален принос в кратката, но динамична история на този вид въздухоплаване. Сценката точно илюстрира духа на разрушение, втъкан в нашия национален характер. През 1916, по време на мисия, един от немските цепелини се разбива край Горна Оряховица и загиват 8 души от екипажа. Докато властите сколасат да дойдат на мястото обаче, пъргавите нашенци от околностите се втурват, нарязват и разграбват богатата плячка – огромното количество прекрасен копринен плат, с който е обвита леката алуминиева конструкция на цепелина. После хората масово си шият дрешки и ходят докарани – сякаш се фукат с мародерството си. Толкоз за допирните точки между великото и жалкото или относно спора кое от двете вирее по-добре у нас. 

Цепелинът е вид дирижабъл, а дирижабълът е вид аеростат. Малко яснота за тези понятия и връзките помежду им. Общото название, с което се обозначават всички летателни апарати, по-леки от въздуха, е аеростат. Думата комбинира старогръцкото аер, въздух, със статос, стоящ. Подемната сила на всички аеростати идва от разликата между плътността на въздуха и тази на газа, с който те са пълни. Въпросният газ може да е просто горещ въздух, както е най-често при балоните, но може да е водород, хелий или друг по-лек елемент, както при дирижаблите. Освен това, балоните са свободно летящи аеростати, те – поне частично – са неуправляеми и движението им зависи от посоката и силата на въздушните течения. Възможностите за управление при тях са сведени само до излитането, когато от коша се изхвърли баласт и в балона се вкара повече газ, и при спускането, когато от специална клапа отгоре на кълбото се изпуска газ. За разлика от балоните, дирижаблите са управляеми апарати, те имат кормила за насочване и двигатели, които движат въздушни витла, а това ги прави автономни, дава им възможност да променят височината, скоростта и посоката на полета. Дирижаблите са три вида – с мека, полумека или твърда конструкция. Тези с твърда конструкция се наричат цепелини, по името на немския граф Фердинанд фон Цепелин, който ги изобретява и въвежда в масова употреба за граждански и военни цели в началото на XX век. Графът създава лека конструкция от дуралуминий, като изгражда твърда метална рамка от напречни пръстени и надлъжни ребра, която е обвита в плат. Цялата конструкция съдържа не един, а няколко отсека, пълни с газ, което позволява размерите на цепелина да са много по-големи и той да носи много повече товар от всички други аеростати.  

Фердинанд Адолф Хайнрих Август Граф фон Цепелин е роден през 1838 година в благородническо семейство. Корените и името на фамилията идват от селцето Цепелин в провинция Мекленбург. Бащата на Фердинанд е министър и хофмаршал в двора на тогавашното кралство Вюртенберг, майка му е дъщеря на богат швейцарски търговец на индиго. Като дете Фердинанд учи в къщи с дядо си и с домашни учители. На 15 е в Политехниката в Щутгард, а на 17 избира престижната военна кариера и постъпва в кадетско училище. Три години по-късно става лейтенант, назначен  е в армията на Вюртемберг и почти веднага продължава образованието си в Тюбинген, където се занимава с точни науки, инженерство и химия. Само година по-късно обаче, по време на войната между Австрия и кралство Сардиния, е мобилизиран  в пруския инженерен корпус. Там се представя добре и през 63-та, по време на Гражданската война в САЩ, е изпратен на специална мисия като военен наблюдател във Вирджиния, при войските на Севера. Няколко месеца по-късно той предприема собствено пътешествие из страната и в Сейнт Пол, столицата на Минесота, за първи път преживява вълнуващо приключение с балон. Тогава армията на Севера използва балони за разузнаване, но един от тях, заедно с Джон Стайнер, балонист от германски произход, е вече в запаса и превърнат в цивилна атракция. И точно от неговия кош, издигнат на 6-700 фута височина, Фридрих фон Цепелин за първи път вижда Земята отвисоко. По-късно, когато се връща в Европа, той участва във френско-пруската война от 1870 и тогава отново се сблъсква с чудото на полета. Докато е на разузнавателна мисия край Париж, той вижда как с балони се пренасят хора и поща от и към обсадения град. Гледката е впечатляваща и Цепелин здраво се замисля за новите възможности, свързани с използването на аеростатите.

През 1874 година Фердинанд фон Цепелин нахвърля в дневника си предварителната концепция за създаването на дирижабъл с твърда конструкция, а през 1887 изпраща на краля на Вюртенберг предложение за използване на въздушни кораби за военни цели. Междувременно обаче, макар да расте в службата, става генерал и командир на конна бригада, той проявява все повече критичност към закостенелия висш генералитет и си навлича все повече неприятности. През 1890, едва на 52-годишна възраст, Цепелин е принуден да подаде оставка и ранното пенсиониране като генерал-лейтенант му дава възможност вече изцяло да се отдаде на разработката на своя модерен дирижабъл. Луфтшиф Цепелин, по-известен като LZ-1, се появява на бял свят 10 години по-късно. Въздушният кораб е дълъг 128 метра и е с формата на наденичка. Той има два мотора от по 15 конски сили и заради малката мощност успява да се задържи във въздуха едва 18 минути, преди силен порив на вятъра да го свали. Но полетът е голямо постижение, ето как го описва един развълнуван репортер: „Граф фон Цепелин, здрав 62-годишен мъж, бивш кавалерийски командир с мустак като на морж, блеснали очи и бяла шапка на морски капитан, заявява: Аз не съм цирков ездач, който с този полет дава представление за публиката, аз върша сериозна работа за моята страна”.

Макар в следващите години графът да минава през разни перипетии, свързани най-вече с липса на пари, неговите цепелини, както публиката вече нарича всички дирижабли с твърда конструкция, се усъвършенстват и LZ-4 лети цели 12 часа над Германия и Швейцария. Всички са въодушевени, през 1908 крал Вилхелм и кралица Шарлоте са пасажери при петия полет на LZ-4, а Фердинанд основава компания за производство на своите прелестни въздушни китове. Начело на компанията е Алфред Колцман, който мисли нашироко и създава филиала „Германска въздухоплавателна транспортна корпорация”, като убеждава графа във възможностите цепелините да се използват за граждански цели – за пренасяне на пътници, товари и поща. Работата наистина се разраства и през 1914 година например цепелините извършват 1588 полета, с които са превозени над 34 000 пасажери. При това те не се ограничават само в Германия, а обхващат голяма част от Европа и прехвърлят океана, като стигат до Бразилия и САЩ. В големите световни градове се строят хангари с огромни размери и високи мачти за акостиране на цепелините, правят се и демонстрационни полети – например над Арктика или около света. Разбира се, основна цел на въздушните гиганти си остава използването във военната сфера. Постепенно немската армия започва да се събужда за техните предимства и през същата 1914 от произведените общо 25 цепелина, купува 19. В Първата световна война те се използват главно за разузнавателни полети и бомбардировки, макар че приложението им е относително ограничено от бързото развитие на самолетите, които се оказват по-бързи и маневрени. Самият граф Цепелин умира през 1917, преди края на войната и всъщност не успява да види най-големите триумфи и най-големите трагедии на своите въздушни деца. През 1928 наследниците му създават знаменитият LZ-127, в негова чест наречен „Граф Цепелин”. Той е дълъг 236 метра, диаметърът му е над 30 метра, има пет двигателя „Майбах” с по 530 к.с. всеки и достига скорост до 128 км/ч. „Граф Цепелин” 11 пъти пресича Атлантическия океан и прави околосветско пътешествие, при което изминава 35 хиляди километра за малко над 300 летателни часа. През 1936 е създаден LZ-129, най-големия и най-прочут в света цепелин – „Хинденбург”. На следващата година неговата ужасяваща катастрофа в Ню Йорк практически слага край на масовото производство и широкото използване на тези забележителни летателни апарати. Все пак, много години по-късно, една от най-великите рок-групи в света ще се нарече „Led Zeppelin”, ще озаглави първия си албум LZ-1 и ще сложи на обложката му потресаваща снимка от трагедията на цепелина „Хинденбург”.  




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

В "Срещите" за изкуствения интелект и хората на творчеството

Как стигнахме дотам, че изкуственият интелект се нареди сред най-добрите в два поредни конкурса за поезия? Накъде отива поезията и накъде отиваме ние без нея? Накъде отиват хората и творчеството?.  Гости на "Срещите" - проф.Маргарита Младенова, Николай Генов и Георги Караманев.

обновено на 30.11.24 в 10:45

Държавна опера - Пловдив с премиера на спектакъла "Пианото"

Държавна опера Пловдив представя премиерата на танцовия спектакъл в две части  „Пианото“ от Иржи Бубеничек. Той е вдъхновен от емблематичния филм със същото име на Джейн Кемпиън и е създаден за Кралския балет на Нова Зеландия. Филмът „Пианото“, отличен с 3 награди „Оскар“ и „Златна палма“ в Кан,  завладя сърцата на зрителите по света преди 31..

публикувано на 30.11.24 в 07:12

Откриват нова сцена в парк "Ружа" в Пловдив

С джаз концерт на Биг Бенд Пловдив ще бъде открита новоизградената сцена в парк „Ружа“ в район „Западен“. Тя се намира зад храма „Св. Климент Охридски“. Под палката на диригент Николай Гешев с прекрасни изпълнения ще се представят Едит Унджиян и Милена Костова, както и деца от "Арт Войс център". За най-малките има изненади. В събитието ще..

публикувано на 30.11.24 в 07:05

Празнуваме Андреевден - прехода между есен и зима

На 30 ноември отбелязваме голям зимен празник – Андреевден. Свети Андрей е първозваният Христов апостол.  У нас празникът се нарича още Мечкинден - празник на мечките, чийто господар е Свети Андрей. Свързан е както с ритуали за плодородие, така и за защита от мечките.  Според народните представи Свети Андрей прогонва зимата и дългите нощи и от..

публикувано на 30.11.24 в 07:01

Огнян Тодоров е новият председател на "Български музеи"

В Регионален исторически музей - Пловдив се проведе общото събрание на Сдружение „Български музеи” .  За председател на сдружението бе избран д-р Огнян Тодоров , директор на Регионалния природонаучен музей в Пловдив. Негов заместник ще бъде Стоян Иванов , директор на Регионалния исторически музей - Пловдив. Мандатът на управителния съвет е три..

публикувано на 29.11.24 в 17:02