В изявленията на руския патриарх няма предварителен сценарий

В сюжети с дипломатически дискомфорт  се превърнаха  отмяната на българската културна програма от консула ни в Одрин и разменените реплики между президента Румен Радев руския патриарк Кирил при посещението му у нас. Коментар между утвърдените с времето клишета, фактите и подмяната им в услуга на историята и в контекста на днешното улично недоволство, неясните преговори за мащабната енергийна сделка и оттеглянето на Истанбулската конвенция – чуйте разговора с доц. Стефан Дечев – преподавател в СУ „Климент Охридски“. 

Очевидно такъв е бил първоначалният сценарий и на поканата – върхът на тържествата да бъде отбелязването на 140-годишнината от Освобождението на връх Шипка. Вглеждането в историческите факти наистина показва важната роля, които са играли  35 Ибрянски и 36 Орловски полк, които се сражават заедно с българските опълченци през август 1977 г. на връх Шипка и реалността е такава, че те, заедно с немалка част от руската армия, която пристига на Балканите тогава, са съставени от  военнослужещи, които идват от южноруските, които всъщност са украинските губернии.

Важно е и обстоятелството, че още докато Съветският съюз беше единна държава, и по времето на социализма до 10 ноември 1989 г. винаги се е подчертавало, че и войни не само от руската федерация, а и от другите републики  са дали живота си в сраженията на Балканите – финландци, украинци, беларуси, руски немци, грузинци, арменци, поляци и т.н, трудно доре ще бъде да ги изброим всички. В този смисъл не се е случило нищо различно в отбелязването на този факт.

Мисля, че в изявлението си руският патриарх казва в някакъв смисъл, че иска да види отбелязването на 3 март такова, каквото то беше на връх Шипка, където основните послания бяха центрирани върху Русия – руската армия и руските войни. Това в някакъв смисъл обаче не отговаря на установилата се в България практика дори още по времето на социализма и след това и внимателното вглеждане в събитията и хронологичното им проследяване –  на 2,3 и 4 март, когато имаше действително разминаване  на посланията в речта, която президентът Радев произнесе на връх Шипка, където ударението  бе поставено върху Русия и от друга – речта, която бе произнесена по време на зарята пред НС и паметника на Цар Освободител, която според мен е нещото, подразнило руския патриарх.

 Оттам като имаме   предвид, че изявленията бяха направени на 4 март, това, което е моето обяснение – в резултат на  говоренето в средствата за масова информация сутринта на 3 март преди няколко дни и в ранния следобед Президентството е решило да промени акцента, като бъде отбелязано онова, което не е било казано на Шипка -  именно  участието и на войни от неруските народности. То не е съвпаднало с линията на руския патриарх или руската държава по отношение на този празник.

Нещата се пречупваха през съвременната политика и внимателното вглеждане към онова, което патриархът каза при отпътуването си от летище София и това,  което бе разпространено като видеоматериал от Руската православна църква -  начинът, по който той  говори за Финландия, Полша, но и пропускането дори да назове името на Украйна и украинците, показват, че не става дума за историческа оценка, а за съвременни политически проблеми и на първо място –за  отношенията между Русия и Украйна. Очевидно е, че големият проблем за руската политика е не споменаването на Финландия, Литва или Полша, а украинското участие. А исторически и фактологически погледнато, точно украинското участие в сраженията е голямо, подчерта доц. Дечев. Украинското участие дори е било изучавано в училище по време на Съветския съюз и то тогава не е било проблем, но очевидно, когато Украйна днес е независима държава, се оказва проблем.

Не съм склонен обаче да мисля, че каквото и да са направили българите по време на трите дни от посещението на руския патриарх, едва ли не изявлението му в неговия край,  е част от предварителен сценарий.

Що се отнася до проблема с отменената културна програма в Одрин се състои в това, че не всички български институции на територията на Република Турция са реагирали по еднакъв начин, подчерта доц. Дечев.

Позитивният ефект от тези факти за нас обаче трябва да бъде поуката, че трябва да се гледа трезво на нещата и с по-малко емоция. Предполагам, че влаганата емоция при обсъждането, говоренето за националния празник и Руско-турската война сега ще бъде снижена и ще можем да гледаме по-трезво както на миналото, така и на настоящето си, заяви още доц. Стефан Дечев.

 Чуйте повече от звуковия файл: