Честита Баба Марта!

На днешният първи март отбелязваме една от най-красивите български традиции- закичване с мартеници. 

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Димитър Владимиров и пловдивчани за Баба Марта

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Легендата за мартениците идва преданието за хан Аспарух, когато той получил дар от сестра си под формата на китка, привързана към крака на лястовица с бял конец. Червената багра била от кръвта на птицата, чийто крак бил наранен от конеца. Птичката пристигнала при хан Аспарух точно на 1 март, откъдето води началото си и традицията на този ден всички българи да си даряват червено-бели мартеници за здраве, щастие и сполука.    

Традиционната мартеница се изработва от бял и червен конец. 

В народните предания Баба Марта е олицетворение на месец Март и на пролетта.   Смята се, че нейният нрав е много непостоянен. Старицата е ту сърдита, ту усмихната и весела. Настроението й оказва силно въздействие върху времето. 

Пъстрата гама от поверия и представи, свързани със старицата-предвестница на пролетта и родитбата, предопределя множество обреди и обичаи. Рано сутринта на първи март всяка домакиня измита къщата и двора си. После мята върху плета или върху някое плодно дърво в градината червен мъжки пояс или червена престилка. Това се прави, за да се посрещне Баба Марта "на чисто и червено", че да бъде тя усмихната и добронамерена. 

През целия ден старите жени не излизат от къщите си и не ходят по улиците, за да не ги види Баба Марта, която не обича стариците. Навън излизат само момите и младите невести, за да им се радва Баба Марта и да затопли времето. 

Мартеницата е амулета на старите българи, който гони злото и привлича доброто. Тя се е смятала за поставянето на начало на нов живот (в българската символика червеният цвят се свързва с мъжкото начало, а белия – с женското, тяхното свързване означава зараждане на нов живот). 

Мартениците се свалят когато се види  цъфнало дръвче, щъркел или лястовичка. Тогава те се вързват за напъпила овошка.