Великите европейци - Фридрих II Велики, част трета

През 1740 година Фридрих II застава начело на Прусия и скоро иззад фигурата на просветения монарх, която всички смятат за единствена реалност, изплува скритата втора фигура – на хитрия държавник и храбрия войник. Фактът, че младият Фридрих играе и тези роли като напредничав човек на разума и мисълта от европейския XVIII век, не намалява противоречието.

Силезия е област в Централна Европа, част от австрийската империя на Хабсбургите. Тя се простира на около 40 000 кв. км. по течението на река Одер и обхваща земи в днешна Полша, Чехия и Германия. Областта е богата на полезни изкопаеми, с развита индустрия и търговия, така че е апетитна хапка. През октомври 1740 умира старият австрийски император Карл VI, наследен от дъщеря си, Мария-Терезия. Самият Карл приема закона, наречен „Прагматични санкции”, според който тронът се наследява от дъщерите на монарха, ако той няма синове. Това противоречи на Старогерманския закон, според които тронът не се предава по женска линия и, макар че „Прагматичните санкции” са одобрени от останалите немските владетели, включително от Прусия, има възможности за оспорване. Това прави Фридрих. Той казва, че не признава Мария-Терезия за императрица, но ще я признае, ако Прусия получи например Силезия. За по-сигурно, той веднага вкарва армията си в областта и така, още преди да се стигне до преговори, започва тъй наречената Първа силезийска война. „Честолюбието, користта и моето желание да се прославя възтържествуваха и войната беше решена” – откровено пише просветеният пруски владетел на просветения си приятел Волтер. На този етап обаче война практически няма - Виена не се съпротивлява и скоро армията на Фридрих почти без бой окупира Силезия. Но австрийците не могат да оставят нещата така и през 41-ва година започват контраофанзива. Стига се до битката при Молвиц, където иначе храбрият Фридрих буквално бяга от бойното поле и, въпреки че прусаците в края на краищата  печелят, той сам получава важни уроци за цял живот.

При Молвиц всъщност е първата сериозна битка на силната пруска армия, която обаче има голям дефект - конницата. Бащата на Фридрих се грижи главно за пехотата, така че когато атакува австрийския фланг при Молвиц, пруската конница е смазана и се юрва обратно. Кралят се подвежда и, като смята погрешна, че е загубено всичко, изтегля си от бойното поле. Неговите опитни генерали обаче обръщат нещата, прусаците печелят, лаврите са на Фридрих, а той, макар жестоко стресиран, все пак преодолява вътрешната криза и си прави важни изводи. Още в движение кралят започва реорганизация и обучение на пруската конница и скоро тя става истинско страшилище с маниера си да атакува светкавично и концентрирано по слабия фланг на противника, с което да отвори пробив за бърза атака на пехотата. Няколко десетилетия по-късно френският император Наполеон, който се прекланя пред военния гений на Фридрих II, завладява практически цяла Европа, като използва част от неговите стратегии и тактики. Самият Фридрих пък занапред никога не показва страх и не мисли за отстъпление. Цял живот той лично води войниците си в различни битки и преживява приключения, които често граничат с фантастиката. Знае се например, че в бой под него загиват поне 6 коня. Кралят е раняван е многократно, а прочутата му триъгълна шапка постоянно трябва да се сменя заради многобройните дупки от куршуми. Веднъж табакерата, която Фридрих държи в левия джоб, се оказва почти пробита, но все пак го спасява от явна смърт. В друг случай Фридрих сам пленява целия противников щаб. Разказва се също как веднъж случайно попада в засада, но, изправен пред дулото на вражеска пушка, кралят така се ядосва, че размахва бастуна си, започва да ругае и разгонва противника.

В подобни забавления минава не само Първата, но и Втората силезийска война. Тя се налага, защото в конфликта се намесват и други европейски сили - Франция, Бавария, Саксония, всяка със своите интереси. Под ръководството на Мария-Терезия обаче Австрия постепенно се възстановява, успява да напердаши всички други поотделно и Фридрих се страхува, че идва неговия ред, затова отново изпреварва събитията. Един биограф описва подготовката му за Втората силезийска война така: „От хазната бяха извадени 6 милиона талера, от цялата страна бяха иззети още милион и половина, всички сребърни прибори и съдове, цялата сребърна утвар, украсила двореца, бе обърната в пари”. Следвайки любимата си стратегическа линия за бързи и неочаквани действия, Фридрих тръгва да превзема Чехия, за да защити подстъпите към Силезия. В края на краищата, след ред перипетии и десетки хиляди загинали, през 1745 година е подписан договорът от Берлин, който дава Силезия на Прусия. По-късно тази пруска провинция става част от Германската империя, после от Ваймарската република, а след ПСВ територията ѝ попада основно в Полша. Фридрих обича Силезия, провежда там реформи, които динамизират развитието ѝ, дава ѝ икономически привилегии, гарантира пълна религиозна свобода на католическото население, изобщо – държи се в голяма степен като просветен монарх. И защо не - успехите в двете силезийски войни правят Прусия големият хит, а нейният крал – голямата звезда на европейската политика.

След присъединяването на Силезия, Прусия се радва на 11 години мир, съвзема се и цъфти икономически. Фридрих се връща към изкуството и философията, гради нови сгради, харчи много пари, за да докара в Берлинската опера най-прочутите музиканти, поддържа кръг от знаменитости, включително кани в двора си Волтер, тогава най-великият мъж на европейската мисъл. Фридрих е полиглот, родния немски ползва само в армията, на любимия френски общува, а владее също английски, италиански, латински и старогръцки. Но, въпреки любовта към френския, писането леко му куца, така че плаща на Волтер 5 хиляди талера на година, за да оправя грешки в писмата и поезията му. Дори в мирно време обаче, кралят поддържа железните си навици на войник. Той става през лятото в 5, а през зимата в 6 часа и веднага се захваща с четене и отговор на писмата. В 11, надянал мундир и високи ботуши, прави преглед на гвардейската рота в градината на двореца. До обед изслушва министерските доклади и обсъжда военни дела с генералите. След обяда е времето за аудиенции, а после – за литературни занимания. Преди вечеря има концерт, в който кралят сам свири на флейта и често се изпълняват негови произведения. Волтер описва и прочутите му вечери, където духът на философията свободно се възвисява и принизява. Фридрих никога не допуска в двора си жени, така че умната и весела мъжка компания не се ограничава по отношение на използвания език. Добрата страна на грубото, понякога дори жестоко чувство за хумор на краля, е, че сам той търпи също така груби и дори жестоки подигравки по свой адрес. Търпи ги само във фриволната атмосфера на масата си, разбира се, иначе в политиката и държавните дела – не, и го доказва, като започва авантюрата, наречена Седемгодишна война, в която  се замесват почти всички европейски страни, плюс Русия. В един или друг момент, заедно или поотделно, те са срещу Прусия, защото се страхуват, че тя е прекалено силна и опитват да я ограничат. Армиите на Фридрих, който вече е наричан от почитателите си „Велики”, се бие на няколко фронта с променлив успех. Той печели много битки, но и губи - страната е изтощена и на няколко пъти чужди войски влизат в Берлин. В крайна сметка обаче, когато през 1762 седемгодишната война свършва, Прусия се води печеливша страна - една солена откъм жертви и доста безсмислена печалба, доколкото мирният договор просто запазва първоначалното териториално статукво. Ето как описва връщането си в Берлин 50-годишният Фридрих в писмо до свой приятел: „Старец, на когото всеки ден отнема по година от живота, инвалид, изранен от подагра, аз се връщам в града, в който познавам вече само стените. Там вече няма хора, близки до сърцето ми. На прага не ме посрещат старите другари, а новите рани на моя народ и многото грижи за тяхното изцеляване”. Следват още 24 години живот, през които Фридрих води нови войни и продължава с реформите. Той печели още много велики победи, част от които ние бихме нарекли престъпления, и натрупва още много грехове, част от които днес звучат вдъхновяващо. Но, така или иначе, той е вече стар човек и бавно се прощава с живота. Окончателният момент за това идва през 1786. Една нощ пруският крал Фридрих IIсе събужда и казва на камериера си: „Изкачих върха, време е да се успокоя”. И се успокоява. В този момент часовниците на камината удрят два и спират завинаги.