Обществото се оказа на ниво, но не и държавата

Повечето факти не ги знаем, но това, което стана ясно е, че никой не знае на практика кой е кандидат-купувачът на ЧЕЗ и как е осигурено финансирането подчерта Мартин Димитров. 

Всички обаче имаме  дълбоки съмнения, че кандидат-купувачът  има  необходимия опит в управлението на разпределителни мрежи в България или където и да било и всичко това прави евентуалната сделка доста рискова за българското общество, защото разпределителната мрежа е национална сигурност. От нейното състояние зависи икономиката и ние не можем да си позволим да нямаме отговор на който и да е от тези въпроси.

Димитров заяви, че държавните регулатори не могат да стоят безучастни към това, което се случва и посочи примера на европейските страни, в които разпределителната мрежа е собственост и се управлява от фирми с изключително много опит в такава дейност и подобни казуси на нашия не се откриват  никъде другаде  в ЕС.

С такива неща шега не бива. Не може да си собственик на разпределителна мрежа и никога преди това да не си се занимавал с подобна дейност. Т.е. държавните регулатори не трябва да бъдат освобождавани от отговорност. Напротив, може много да се направи и най-грешната теза е да се твърди противното. Сделката може да бъде  спряна от регулаторите – КЗК, КФН, от контролни органи като ДАНС. Последната идея е, че трябва да се промени законодателството, за да се намери начин да бъде спряна сделката. Аз обаче бих казал, че и без промяна в законодателството всички тези регулатори трябва да направят много сериозен анализ и са в състояние  да спрат сделката.

Според Димитров, колкото повече време минава, нещата стават все по-неясни и се вижда, че няма отговор на най-трудните въпроси. Когато има кандидат купувач на национална инфраструктура като разпределителната мрежа, всичко трябва да бъде безкрайно прозрачно и не може да не знаем кои са финансиращите институции, какви са техните ангажименти, каква част от тях са български и каква – международни.

Евентуално лошо управление на разпределителната мрежа може да остави  една трета от България без ток, но това е половината икономика, защото тя в голямата си степен е съсредоточена около София. За нас това е критичен въпрос и ако в бъдеще има проблем, ние можем да имаме многомилионни загуби за българската икономика.. Ако се окаже, че част от разпределителната мрежа е у хора, на които не може да се разчита, това вече си е чист риск за националната сигурност. Ето защо държавните регулатори не трябва да бъдат освобождавани от отговорност. Когато става въпрос за монополна дейност,. А това е монополна дейност, без съгласието на държавните регулатори сделка не може да има, подчерта Димитров.  

Рисковете, които виждам, са много сериозни и с всеки един ден стават все повече, не бих подкрепил такава сделка.  Картината, комбинирана с оставката на Теменужка Петкова става още по-съмнителна, защото обикновено при такива сделки има консултации между Правителството и купувачите. То трябва да даде съгласието си, а ние не успяхме да разберем това случило ли се е или не и кой е дал съгласие.

За мене е изводът от цялата работа е, че нашата държава е страшно уязвима и неподготвена за такива ситуации. Ние трябва да подобрим националната си сигурност. Другият важен извод е, че  инвестиционният интерес към  България продължава да спада. За подобни сделки като разпределителна мрежа, които са монополна дейност и генерират сигурна  печалба, защото тя няма конкуренция, вижте, че няма големи световни компании сред кандидатите. Няма инвестиционен интерес и това е показателно, че вместо да идват, инвеститорите си тръгват, заяви Димитров..

Най-важният въпрос, който трябва да намери отговор, е какво прави досега Правителството и защо започна да реагира, едва след като обществото, страшно обезпокоено, алармира за това, което се случва.

 За мене е страшно обезпокоително представители на държавата да твърдят, че нищо не могат да направят. Напротив, всичко могат да направят. Обществото се оказа на мястото си, но не  и държавата!

Чуйте интервюто от звуковия файл: