Големият проблем е тоталната криза на институциите

Решението за освобождаването на Валери Жаблянов до голяма степен върви по ръба на правото, защото става въпрос за наказание на народен представител за изразени от него лични гледни точки. Те по никакъв начин не ангажират нито НС, нито ръководството му, на което той до вчера беше член. Така ГЕРБ, вместо да му избодат очите, ще се окаже, че му изписват веждите, защото  дадоха възможност на Жаблянов да се открои като ярка опозиционна фигура и да получи по-нататъшно политическо развитие, след като беше отстранен от поста си от Парламента.  Това заяви политологът Борис Попиванов.

Право на всеки български гражданин е да има свое мнение по всички въпроси на държавната, правителствената политика, а също така и за оценката на историята, освен това, да не говори от името на Парламента и на неговото ръководство.  А тук случаят не беше такъв, което означава, че при Жаблянов няма такова нарушение, което да допуска взетото решение в НС. Нормално е за една опозиция да отстоява  мнения различни от тези на управляващите, нали затова е опозиция.

Сам по себе си, това е интересен скандал, защото сме свикнали в българската политика да има скандали с хора, които да са свързани със съмнения за корупция, с подозрения за пари и задкулисни зависимости. Ето защо това е по-интересен случай, който влиза в едно минно поле на българското общество, където позициите не са примирени и консенсус не би могло да има. Това е оценката на историята и може би не е работа на Парламента да оценява българската история по начин, по който се взимат решения за един или друг народен представител. Поради липсата на ясна перспектива за бъдещето обаче  ние продължаваме да затъваме твърде много в миналото  и това не ни дава шанс да вървим напред.

Според Попиванов ще бъде така, докато продължаваме да делим жертвите на „свои“ и „чужди“ и забравяме да почетем  едните жертви за сметка на другите. Всеки живот би трябвало да бъде разглеждан като ценен и да стигнем до извод, че насилието трябва да се осъди от всички страни – както от страна на комунистите, така и на българските националисти, фашисти, управленията, за да стигнем до извод, че подобни периоди не трябва да се повтарят и да  бъдем единни като народ.

Попиванов подчерта, че от самото начало на мандата на 44-то НС управляващите и опозицията са в един конфронтационен и „задъхан“ разговор практически по всеки въпрос и без съмнение така и ще продължава. Очакванията, че българското европредседателство ще намали градусите на напрежението, се изпариха. Темите му обаче остават някакси на заден план, връщаме се към обичайни скандали, които не дават перспектива за по-напред.

За действията на президента Румен Радев той подчерта, че практически няма проекторешение на НС или закон, който да е предизвикал сериозни противоречия и президентът да не му е наложил вето. Той до голяма степен той следва пулса на общественото мнение и това е негова последователна линия. 

В случая обаче  самото управляващото мнозинство е поставено на изпитания, защото на ГЕРБ ще се налага да мотивира  своята подкрепа за законопроект на опозицията от ДПС и да застава твърдо в подкрепа на линията, която ДПС и нейният народен представител Делян Пеевски поддържат по отношение на прословутия казус КТБ, определен вече като грабеж на века.

По думите на  политолога, президентът Румен Радев иска да постави ясни разграничителни линии за това,  докъде може да се простира ролята на министър-председателя и откъде той навлиза в чужда институционална територия.

Големият проблем в България е тоталната криза на институциите, защото всеки може да прави каквото си иска и ние като общество не можем да разберем кой има право да иска актуализация на бюджета на НЗОК, кой е длъжен да се оттегли, след като бъде поискана оставката му. Скандалът със здравната каса освен здравен, е  и политически, симптом за тежка криза. Всички ние знаем, че здравеопазването е най-тежко засегнатият сектор в българското управление, от което всички страдаме. Въпреки че този скандал обаче не се вижда никаква перспектива за излизане напред, заяви още Борис Попиванов.

Интервюто - в звуковия файл: