145 години от гибелта на Левски е една от най-значимите дати за българите, защото всички ние усещаме със сърцето си, че нямаме друг толкова велик българин, който да е антена на съвестта на българите. Който да е винаги искрящо, макар и мъртво, неукротимо сърце, което разцъфна под дивното небе на едно варварско робство, заяви Божана Апостолова – издател и общественик.
Левски бе и остана син на своето време. Малко хора могат да се доберат до тази височина и до неговата дума „Народе“, която не искам по никакъв начин да ограничавам в Пловдив.
„Народ“ е велика дума, но ние все по-малко се вглеждаме в тази дума – оскърблението, болката, които всеки ден натрупват и медии, и всичко, което ни заобикаля, и действителният живот, който живеем, ни кара да се отдалечаваме от думата „народе“ и да се вглеждаме повече в нашите си ежедневни проблеми, което е и нашият срам.
Няма да открия Америка, когато кажа, че само когато вървим заедно по общия път и надигаме един глас на протест и негодувание, когато искаме да защитим името българско, няма друго време, в което „българин“ да е толкова срамна дума по света. Отиваш в една близка държава, казваш, че си българин и те е срам...
Кога се гордее българинът? Когато каже, че е потомък на този революционен титан Левски? Имаме един Ботев и един Левски и май друго не ни остана, освен ежедневният срам, който не може да ни защити. Той трябва да е нашата клада, нашият път на сърцето, за да може българинът да промени представата за себе си и да изгради едно общество и една вяра, която ще го промени и пред очите на света, и пред нас самите. Ако ние нямаме онова истинско самочувствие на българи, че можем, няма как да вървим напред. Затова именно Левски ще ни бъде винаги скъп, Левски ще продължи да бъде съвест и антена на поколенията и нашият будител. Левски е нашата прекомерност на усещането, с което да се изправяме срещу ежедневните си гърчове и прави да вървим напред.
Път към сърцето е нашата дума. Да намерим сърцето си и много смело да застанем като един срещу всичко онова, което се изсипва от управляващите на пътя ни и не само се изсипва, а от него се омерзява, уморява се нашият път. Ако това е началото, да се съберем като истински достойни последователи на Левски, аз съм „за“ и се старая да го правя ежедневно.
Чуйте повече от звуковия файл:
„ В радиото ти не можеш да остарееш, не можеш да бъдеш възрастен. Ти не можеш да изведеш на показ годините си. Никога не съм била суетна за възрастта си. Имам пълното съзнание какво означават за мен годините – те са моето богатство. Благословена съм с тази работа, с тази професия, която съм имала, и с тези възможности, които ми е давала тя. Но..
На 20 декември за шеста поредна година компанията отличи със специални грамоти работниците, изпълнили през 2024 година благотворителни инициативи по програмата КЦМ Благодетел, в направления "Социална интеграция и приобщаване на деца и възрастни хора в тежко социално положение/настанени в институции", "Подкрепа на обществено значими каузи в..
Агенция "Алфа рисърч" публикува последното си за годината проучване, о заглавено "2024 и 2025 – равносметка и очаквания". То е проведено от 1 до 10 декември и предсатвително за страната, финансирано е със собствени средства на агенцията. Анкетирани по домовете им с пряко стандартизирано интервю с таблети са 1000 пълнолетни българи...
В това е убеден юристът и журналист Мишо Гръблев, който в програма "Точно днес" коментира темата за споделеното родителство и желаните промени в българското законодателство, чиято цел е децата да растат с двамата си родители. В Деня на бащата той припомни, че бащите в днешно време имат все по-голяма роля в отглеждането и възпитанието на децата в..
Класическата иконография на Рождество Христово се оформя още през 5-6 век. Два са водещите аспекти в нея - божието въплъщение и претворяването, обновлението, което спасява целия свят, обяснява иконографът Елена Дигбоюшка. През годините тя се е сблъсквала с различни образци на изображението на Рождество Христово – едни икони са с повече..