Кралят на Прусия Фридрих II, още приживе наричан Фридрих Велики, е изключително противоречива, странна и интересна птица от върховете на европейската история. Той е държавник с големи идеи за реформи, а подвизите му като военачалник са съизмерими само с тези на Александър и Цезар. Той е политикът, променил тотално европейската политическа карта през XVIII век и положил основата за създаване на единната немска държава. Той е музикант и композитор, писател и историк, естет и философ, приятел на Волтер и други големи умове на Просвещението, покровител на изкуствата и науката. Пруските войници, които се бият и загиват за него с хиляди, свойски го наричат „Старият Фриц” - прозвище, изпълнено с малко ирония и много любов, което в по-късните му години се подхваща и използва от всички негови поданици.
Фридрих II се ражда през 1712 година в Берлин, столицата на малкото и младо европейско кралство Прусия. Тогава на трона все още е дядо му, Фридрих I, човек на мира и любител на пищните, изтънчени забавления. През 1700 година, когато между Франция и Австрия се разгаря тъй наречената „Война за испанското наследство”, Фридрих Iе курфюрст на Бранденбург, тоест, член на колегията на Свещената римска империя, която избира германски император, нищо, че провинцията му е сбутана в един европейски ъгъл. Та в тази война Фридрих Iподкрепя Австрия, заради което на следващата година австрийският император пък го прави крал на Прусия. Като столица на новото кралство, Берлин, дотогава затънтено провинциално градче, започва бързо да се развива с изграждането на кралския дворец, новата Академия за изящни изкуства и други по немски пищни сгради. Само че през 1713 Фридрих Iумира и на трона сяда синът му, принц Фридрих-Вилхелм, който е пълна противоположност на баща си. Той е суров, войнствен човек, който мрази забавленията и разточителството, но обича да трупа богатства, така че в кралството започват сериозни реформи. Фридрих-Вилхелм сам се назначава за министър на войната и министър на финансите, въвежда режим на икономии и започва да развива армията. Той намалява заплатите на държавните чиновници пет пъти, налага нови данъци, които засягат както простолюдието, така и аристокрацията, но докато народът като цяло обеднява, държавата забогатява, в хазната се трупат големи запаси злато. Те служат основно за реализацията на втората голяма страст на Фридрих-Вилхелм – армията. Под постоянната и лична грижа на краля, малката пруска армия постепенно става голяма и в края на царуването му достига численост над 80 хиляди души, при положение, че жителите на цяла Прусия са едва 2 200 000. Тази армия е модерна, добре снабдена и твърде добре обучена – макар че до 1740, когато на власт идва Фридрих II, тя практически никога не е воювала.
Фридрих II е син на принц Фридрих-Вилхелм и жена му, принцеса София-Доротея, дъщеря на Георг Людвиг, херцог на Хановер и бъдещ крал на Англия под името Джордж I. Тези двамата са пълна противоположност – кралят е зле образован грубиян и деспот, кралицата – слънчева жена и изтънчена любителка на изкуствата. Обаче двата характера се събират и развиват в сина ми, който цял живот носи бремето на това огромно противоречие. Още с раждането на малкия Фридрих, баща му решава да го превърне в копие на самия себе си. Да, той му взема френска гувернантка, от която детето научава френския по-добре, отколкото родния немски, позволява му да се занимава и с музика, но като цяло кралят разпорежда той да бъде възпитан сурово, като практичен човек и истински войник. Ето част от инструкцията, дадена на възпитателите на малкия Фридрих – един французин и двама пруски офицери: „Принцът следва да бъде възпитан като добър християнин. Той е длъжен да бъде интелигентен стопанин и да изпитва отвращение към всякаква разпуснатост, разточителство и хазартна игра. Освен това, следва да му се внуши, че той ще бъде най-презреният човек, ако не успее да се превърне в храбър войник”. И така, още на 5 години Фридрих II получава малък военен мундир, започва да се обучава за действия с оръжие, на 5 командва собствена рота от 131 деца, на 14 е вече действителен капитан, на 15 става майор, а на 17 - полковник. Само че той не обича много-много армейските дела, предпочита да се занимава най-вече с музика, танци, литература и философия. Макар като цяло силният разрив между синът и бащата да настъпва, когато Фридрих е на 16, двамата имат много междинни конфликти, при които синът често е подложен на унижение, психически тормоз и дори болезнени физически наказания.
Фридрих II е на 16 години и кипи от хормони, когато поредица от случки го води към сериозен разрив с баща му. Първо, той пътува с краля до Дрезден, потъналата в разкош столица на Саксония. Там младежът преживява първото си увлечение по жена - Анна, втората дъщеря на саксонския курфюрст Август. Раздялата с нея и връщането към скучния Берлин са трудни, тук кралят го следи и ограничава достъпа му до книги и забавления. Освен това е бесен на Фридрих, защото той, заедно с майка си и любимата си сестра Вилхелмина, е в дворцовата партия, която иска близост с Англия, докато кралят предпочита да запази близостта на Прусия с Австрия. На всичкото отгоре, младежът явно вече не удържа сексуалния си нагон, хванат е в неприлична момчешка афера с един 13 годишен паж и за наказание е изпратен във Вустерхаузен „да се покае за греха си”, както пише баща му. След тази история отношенията им стават вече наистина нетърпими. Това продължава цели две години, докато, при едно пътуване до западната пруска граница, Фридрих, заедно с романтичния си приятел, поручик Кете, замислят да избягат и да се прехвърлят в Англия. Заговорът е разкрит, двамата са заловени и затворени. Фридрих-Вилхелм е бесен, заповядва бегълците да бъдат съдени безмилостно - за дезертьорство и държавна измяна, защото са офицери. Самите съдии, както и ред чужди владетели се намесват и така кралят оставя сина си жив. Поручик Кете обаче е осъден на смърт, а Фридрих е принуден да гледа екзекуцията му на живо, при което припада и остава два дни в несвяст.
Повече от година Фридрих е затворен в крепостта Кюстрин и работи като чиновник. В свободното си време пък е длъжен да учи скучни неща като словото божие, устройство на държавата, функционирането на администрация, съд, финанси и икономика. Така късметлията всъщност получава най-полезните си уроци по управление. Постепенно от скучни, те му стават интересни, а усърдието му разтапя ледовете и през 1732 на принца е позволено да се върне в Берлин за сватбата на сестра си. Вече 20-годишен, Фридрих иска обратно военните си звания и повече самостоятелност, но баща му поставя условие първо да се ожени. Освен династични, съображенията на краля са да обуздае вихрените сексуални увлечения на принца, предимно към същества от мъжки пол. Притиснат, Фридрих се съгласява, но пише на сестра си: „Ще бъда галантен и ще позволя да ме оженят, но после ще пусна мадам да прави каквото си иска, а ще съхраня и за себе си пълна свобода”. Отначало той се противи на брака точно с принцеса Елисавета-Кристина Брауншвайг-Бревен. Разбираемо, като се има предвид нейното описание, оставено от сестрата на Фридрих, Вилхелмина: „Елисавета е висока, но глупаво сложена и глупаво се държи. Белотата ѝ е ослепителна, руменината - твърде ярка, лицето ѝ е безизразно и не дава вид на особено умна. Движенията ѝ са неловки, разговорът – вял, тя се затруднява в изразяването и често трябва да разгадаваш какво се опитва да каже”. И това нещо се пада точно на Фридрих, любителя на изтънчения разговор, човекът, който споделя с Волтер удоволствието от жлъчната шега, философът и държавникът, който цял живот се отличава със смелата си и рязка мисъл. Така или иначе обаче, бракът с Елисавета наистина му дава значителна свобода – той получава пагоните си на полковник и командването на цял полк край Берлин, а по-късно и имението Рейнсберг, където вече напълно разполага със себе си и започва да събира отново унищожената от баща си библиотека. Съпружеските задължения не му пречат, този брак, макар никога да не се разтрогва, остава завинаги неконсумиран, а съпрузите се виждат веднъж годишно на церемониален обяд. През първата брачна нощ Фридрих прекарва с жена си около час, без никакъв секс - предвидливо е уредил група приятели да минат под прозорците с викове „пожар”, след което изскача от стаята и не се връща. В следващите години принцът прави още три важни неща. Първо, участва в истинска военна кампания срещу французите под командването на принц Евгений Савойски, тоест, помирисва барута - макар не на самото бойно поле, а от палатката, където се държат тостовете за победата. Второ, става масон – занимание, с което ще се забавлява цял живот. И трето, пише книгата „Антимакиавели или изпитанията на принца”, която Волтер издава анонимно, макар всички да знаят кой е авторът. Тя става популярна в цяла Европа и с нея Фридрих прави заявка, че, когато му дойде времето, ще действа наистина като просветен европейски владетел. През 1740 баща му умира и времето на Фридрих II идва, но обещанието е трудно за изпълнение, далеч по-трудно, отколкото самият той някога си е представял.
Среща под надслов "Книга без автограф" ще се проведе тази вечер от 18 часа, в читалище "Алеко Константинов" – Пловдив. На събитието ще бъде представена съвместната стихосбирка на Стефка Тотева и Яна Дековска и ще присъстват автори и приятели на Литературен кръг "Метафора“. В памет дъщеря й, нашата колежка от Радио Пловдив Стефка Тотева..
Мария Астаджова е българска художничка, родена в Стара Загора, която живее в Канада повече от трийсет години. Завършила е НУПИД "Акад. Дечко Узунов" в Казанлък и НХА в София. Имала е самостоятелни изложби в Монреал, Отава, България и е участвала в множество групови изложби в Канада и Америка. С изложбата „Деконструкция на чувствата“, тя..
Писателят Красимир Димовски представя новата си книга „Тезеят в своя лабиринт“ в Bee Bop Café. Романът излезе с печата на ИК „Хермес“. След три десетилетия мълчание Димовски издаде преди три години книгата с 13 невръстни разказа „Момичето, което предсказваше миналото“, а година по-късно – „Ловецът на русалки“ – три новели за..
Галерия „Аспект“ представя четвъртата самостоятелна изложба на Ваня Итинова „Градът разказва“. След нейната първа изява преди 3 години съвместно с Натали Итинов, авторката се превърна в един от основните художници на галерията и традиционно в края на годината представя новите си картини. В експозицията са представени 21 живописни платна,..
Известната наша режисьорка документалистка Адела Пеева ще получи специален „Златен ритон“ на тазгодишното издание на фестивала, чийто домакин е Пловдив от 13-и до 19-и декември. Тази награда се връчва за първи път на форума за документално и анимационно кино, а Адела Пеева от своя страна никога не е била отличавана с най-престижната..