Животът далеч от шума на големия град е все по-привлекателен за младите хора. Забързаното всекидневие и негативната енергия, която се крие в бетонната джунгла, ги изтощават и те търсят своя нов дом сред природата. Фотографът Иво Данчев е от онези хора, които не се задържат дълго на едно място и, макар да е израснал в столицата, винаги е търсил начин да бъде извън нея. Затова той не мислил много и при първия удобен случай избира да заживее на село, въпреки трудностите, с които се сблъсква:
Решението да се преместя чакаше точния момент, който дойде преди две години. Село Добростан избрах след много обиколки из цялата страна. Първо започнах от покрайнините на София, но скоро се оказа, че там имотите са твърде скъпи за моите спестявания. В крайна сметка отидох в Добростан, където съм бил много пъти и преди, защото работех като планински водач дълги години. Попаднах на обява в интернет за къща в планинското селце и отидох да я видя. Открих каква страхотна гледка има оттам, защото дори и да звучи забавно, за мен тя е от решаващо значение.
Къщата всъщност се оказва една стара плевня, която фотографът иска да превърне в студио, където да работи. Засега има единствено разрешение за строеж, но и много ентусиазъм, че създава нещо свое. За човек, който никога не е живял извън града, това е истинско приключение. Интересен факт е, че имотът се намира на улица „Свобода“. Той казва, че там се чувства истински свободен, защото е сбъднал мечтата си. Наскоро научава, че родът му има над 200 годишна история, която започва именно от Добростан. По-късно предците му се заселват в близкия Асеновград. Иво открива своя дом в съседното село Горнослав, където среща и жена си. Там двамата отглеждат и своята дъщеря Мария. Денят за тях започва рано, често още от изгрев. Наред с домакинството, те винаги намират време за разходка или преход в планината. Любимото им време е вечер, когато се събират пред камината, четат книга, разказват приказки или гледат някой филм.
Ще добавим, че Иво завършва педагогика на изобразителното изкуство в Софийския университет, а фотографията е негово хоби. След всяко свое пътуване се връща с куп снимки, част от които изпраща за участие в различни конкурси. Така след време, талантът му е забелязан от екипа на списание National Geographic. Предлагат му да работи за българското издание, а след няколко години Иво става негов артистичен директор. Днес продължава да изпраща снимки за списанието, но вече работи на свободна практика. Близките и приятелите му трудно приемат избора му да живее на село, но го подкрепят. Наскоро родителите му купуват апартамент в Асеновград и се местят там, за да са по-близо до сина си и да помагат за отглеждането на детето. Приятелите им пък идват на гости и може би скоро някой ще последва примера им и също ще закупи свой имот наоколо. А защо не и да разкажат на свои близки и така от уста на уста районът да стане по-разпознаваем. Ако това се случи и на други места в страната, би намалило обезлюдяването на малките населени места, което придобива все по-застрашителни размери у нас.
Снимки: личен архив
Облачно
Облачно
Превалявания