Познаваме я като поет, преводач и учен. Вече е автор и на проза. Първият й роман се нарича „Роман за името“. В него се засягат болезнени за обществото ни теми от българската история като възродителния процес, спасяването на българските евреи, концлагерите по времето на комунизма. Книгата проследява съдбите на турци и евреи, като разкрива без евфемизъм истинските исторически факти. Има и една трета линия, която условно може да бъде наречена автобиографична, в която обаче се оглежда не една житейска история на наш съвременник. Романът умело преплита в разказа и есеистични, а дори и публицистични фрагменти, като така разширява и усилва въздействието на творбата. „Всички герои в този роман сме измислени“, четем извадена на корицата познатата фраза от много книги, но придобиваща по-дълбок смисъл предвид онова, което разкрива „Роман за името“. Това не е лесна за четене книга, не поради друго, а поради темите, които засяга. И поради откровеното изричане на глас на истината – без уговорки, без грим. Книга, която въвлича не на последно място с умението на Людмила Миндова да борави с думите като поет.
Дъжд
Краткотраен дъжд
Превалявания
Дъжд / Сняг