Великите европейци - кралица Елизабет I, трета част

През 1558 година кралица Елизабет I сяда на английския престол, но иска не просто да предпази страната от религиозна гражданска война, а много повече – да превърне англичаните в нация с единен дух, а Англия – в просперираща държава. 

Лютня, 17.16 

Въпросите, догадките и споровете дали Елизабет наистина е девица, продължават вече 5 века. Образът е силен, подходът е политически печеливш, но работата е много  съмнителна. Първо, обстоятелствата, при които се изгражда характерът на Елизабет, я правят приспособима. Тя успява донякъде да овладее властолюбивия си и избухлив характер, наследен от Хенри VIII, от дете знае как да се харесва на хората и го прави, обича да е център на внимание. Като кралица тя е заобиколена от много мъже и постоянно флиртува, използва женските си таланти и коварства, за да ги манипулира. Най-големи съмнения дали е автентичен образът на кралицата-дева обаче още приживе всяват отношенията на Елизабет с нейния приятел от детинство, близък съветник и фаворит, Робърт Дъдли, граф Лестър. Голямата близост между двамата е публична тайна, а развитието на отношенията им е обект на жив интерес в страната и в чужбина. Европейските владетели, които поне 25 години чакат на опашка за ръката на кралицата, задължително следят последните клюки - какво е кралското благоволение към граф Лестър тези дни. Кралицата неведнъж казва на най-близките си съветници, че всъщност никога няма да се ожени, но ако някога го направи, то би било само за Дъдли. Дали обаче двамата са консумирали сексуално тази дълбока връзка – загадката си е загадка.

Анонимен, 7.15 

Освен близки, отношенията на Елизабет с Дъдли са и сложни. Когато тя става кралица, той е женен. Жена му е болна и депресирана, но смъртта ѝ не е добра новина - плъзват слухове, че злата кралица е затрила горката съперница, за да се ожени за любовника си. Парламентът назначава независима комисия, която разследва случая и очиства името ѝ. По-късно пък има слухове за син, роден от Елизабет тайно и отгледан от верни хора в провинцията. Тази история още е актуална заради намерени документи в испанските архиви. Твърди се, че във войната с Испания този незаконен кралски син е пленен като шпионин, признава кой е и сочи за доказателство ред факти, обстоятелства и имена на хора, които звучат достоверно. Но не е само Дъдли, до самата си смърт кралицата има още ред фаворити, които стават все по-млади. Възможно е нейният сексуален живот да е започнал всъщност доста рано, на около 15. Тогава тя е повереница на последната си мащеха, Катерина Пар, която броени месеци след смъртта на Хенри VIII се омъжва за барон Томас Сиймур. Има свидетелства, че Сиймур, красавец и женкар, често ходи в спалнята на тийнейджърката и я забавлява с масажи и гъделичкане. Една нощ обаче забавата явно прехвърля границата, гувернантката нахълтва и прогонва чисто голия Сиймур в коридора. Неговите атаки към Елизабет обаче не спират, дори се засилват, особено след смъртта на жена му. В един момент обаче той е арестуван, официално обвинен, че иска да се докопа до властта като се ожени за престолонаследничката, за което е осъден и обезглавен. Така че поводи за гадания около реалния сексуален живот на кралицата-дева има доста. Важното обаче е друго – тя целенасочено използва както този символ, така и въпроса за женитбата си, като политически коз. Това продължава поне 25 години, време на мир и възход, през което слабата и бедна Англия все повече започва да се превръща в силен европейски политически и икономически фактор.

Галярд, 18.07 

Въпросът за женитбата на Елизабет се повдига още с интронизацията. Парламентът я призовава да избере съпруг, за да осигури наследник на престола. На което тя отговаря: „Да, бе, ще стане, но ще видим кога”. И повежда безкрайната си игра на сватосване, с което постига мир в Англия, оттам – икономически напредък и духовен разцвет. Първи на опашката е крал Филип II Испански, овдовелият съпруг на Блъди Мери. Освен него, по-значими годежари са крал Ерик XIV на Швеция, ерцхерцозите - Фредерик и Карл Хабсбург от Австрия, френските принцове Валоа – Анри и брат му Франсоа, дори руският зар Иван Грозни си прави устата. Кралицата не само е прелестна дама, но и знае трикове. Тя например носи много пищни цветни рокли, но заповядва придворните да бъдат облечени само в черно или бяло. Ефектът е налице. Веднъж Елизабет смушква френския посланик и го пита как оценява красавиците от нейната свита. На което галантният тип отвръща: „Ваше величество, как да видя звездите при тази ярка Луна?”. Но надпреварата за ръката на Елизабет продължава и когато нейната красота е само спомен. През 1563 тя прекарва едра шарка и после 40 години крие грозните белези по лицето си с дебел пласт белило, а плешивата си глава – с перуки. Зъбите ѝ падат заради огромна консумация на захар и омразата към зъболекарите, така че в края на живота ѝ трудно се разбира какво говори. Нищо от това не смущава женихите, защото въпросът всъщност е политически. Така го приема и Елизабет. Да, тя има и психологически причини да не се жени, но по-важно е нежеланието ѝ да предаде на друг или дори само да дели с друг, абсолютната си власт. А в онези времена това е неизбежно, ако до нея на престола седне мъж и тя периодично ходи до покоите да ражда наследници.

Ла коранта, 24.05 

Ловките брачни преговори, плюс широката шпионска мрежа, която Елизабет поддържа, постепенно започват да събират нишките на цялата европейска политика в ръцете ѝ. Основна цел е да се избегне война с могъщата Испания. Кралицата постоянно води преговори с Мадрид, но в същото време подклажда търканията между Франция и Испания и дори пряко подпомага испанските врагове, например бунта на седемте нидерландски провинции. Независимо от бедната си хазна, умната Елизабет плаща за строителство на нов, модерен флот и с удоволствие се възползва от пиратството като държавна политика. Не го измисля тя, тогава всички го правят, просто Елизабет има под ръка великия моряк Франсис Дрейк. Той не само обикаля и проучва моретата по света, но ограбва испанските кораби край колониите в Новия свят. В един момент войната става неизбежна, но Елизабет пак намира начин да я отложи. Тя праща на специална мисия сър Франсис Дрейк, той атакува почти готовата испанска армада, закотвена в Кадис и я съсипва. Когато след година Непобедимата армада наистина тръгва, Англия е вече готова да я победи. Да, с малко помощ от случайността и лошото време, но факт е, че Испания престава да е заплаха за Острова. 

Преди атаката срещу армадата обаче се разиграва велика сцена. Кралицата се появява пред армията на бял кон, със сребърна ризница върху рокля от бяло кадифе и казва на войниците: „Мои любими хора, предупреждаваха ме да не се явявам пред това въоръжено множество поради страх от предателство. Но аз ви заявявам – не бих желала да живея, ако не мога да се доверя на моя вярващ и любящ народ. Знам, че имам тяло на слаба жена, но имам сърце и стомах на истински крал на Англия и смятам за глупаво, ако Парма, Испания или кой да е европейски принц се осмели да нахлуе през границите на моето кралство”. Не така големи и преки са заслугите на кралицата за другото изключително постижение през Елизабетинската епоха, наричана още английски Ренесанс – висините, които стигат в Англия културата и мисълта. Най-голям е бумът в драмата, стига да спомена дори само титаните Шекспир, Марлоу, Бен Джонсън. Но има и още. Тогава творят поетите Едмънд Спенсър и Джон Милтън, философите Томас Мор и Франсис Бейкън, работят страхотни архитекти, музиканти, художници. Макар сама да пописва стихове понякога, кралица Елизабет не подпомага пряко културата, но явно възцарилата се по нейно време атмосфера на мир и толерантност, колкото и относителни да са те, спомагат за този бум на духа. 

В последните години от живота си Елизабет е нещастна, преживява все по-болезнено всяка следваща смърт на близък човек, а накрая изпада в „несекваща меланхолия”. Все пак на 70 най-после посочва и наследник на престола – племенника си, Джеймс VI на Шотландия. Така завършва управлението на Тюдорите и на английския трон сядат Стюартите. 104 години по-късно, през 1707, се подписва уния между Шотландия и Англия и така се ражда Великобритания, чиито здрави основи поставя тази забележителна жена - кралица Елизабет I.  

Кралска музика от двора на Хенри VIII, 2.33