Осем месеца след изборите усещането на населението за политическо напрежение по върховете отново се пробужда и достига 41%.
Катарзисът от изборите се изчерпва, а в контекста на устойчив и стабилен икономически климат, хората продължават да обедняват. За поредното проучване на социологическа агенция АФИС социологът Чавдар Найденов.
Чавдар Найденов: Равносметката за няколко години назад и особено за тази година показва парадоксални тенденции. Само едно уточнение - като цяло нямаме общо обедняване, имаме дори изненадващо силно подобрение на трудовите доходи, на доходите на член на семейството в най-ниската категория под 200 лв на човек. Ако през март 20 % от домакинствата имаха такъв доход, то през декември този дял спада двойно – на 10 %, което е впечатляваща разлика за всеки, който наблюдава статистически данни. Намаляват и случаите на съкращаване от работа и скъсяване на работното време.
Но едновременно с това нарастват другите видове натиск, идващи от задлъжняването на хората с дългови проблеми и тези, на които са забавяни заплати. Тези показатели са по-високи дори отколкото в дъното на кризата през 2010 г., което показва, че уж временното влошаване на културата на отношенията в трудовата сфера и в защитата на потребителя всъщност трайно са се влошили и тогава, когато икономическият цикъл отново тръгна надолу, а той неизбежно тръгва, много хора ще се почувстват много зле.
За доверието към политическата класа – всъщност се влошава. Доста кратък се оказа ефектът от катарзиса от мартенските избори, тъй като по същество нямаме смяна на главните лица и главната сила и спада доверието в институциите. Отново подчертавам, че причината е в липсата на чувство, че тези институции защитават хората и в здравеопазването, и във финансовата сфера и в трудовата сфера и затова след известно освежаване на рейтинга парламентът губи 3 %, правителството 2 %, армията дори губи 7 %, дори медиите 2 %, синдикатите 4 %. Само доверието на президента е с положителен показател, т. е. доверяващите са повече от недоверяващите, което би било опора при една политическа криза, когато е нужно посредничество. Възходящо изключение е Европейският съюз, който бележи растеж от 48 на 52 %. Същевременно от върховете се излъчва едно заразно усещане за криза, за нестабилност и нервност, на което бяхме свидетели през лятото и есента с тези разкрития за корупционни и клиентилистки схеми и темата за приватизацията, оставката на председателя на Народното събрание и т. н. Всичко това пробужда парадоксално, неочаквано желанието за нови избори. Това е по-скоро обща нагласа, а също така нараства и желанието за ремонт в управляващата коалиция в рамките на сегашното Народно събрание.
Взаимните нападки между партиите – всъщност се получава консолидация на антагонистична основа. Засилва се – и Нинова, и Борисов стоят стабилно начело на своите партии. Нинова се ползва с доверието на 85 % от избирателите на БСП. Борисов е още по-стабилен – 95 % от избирателите му вярват и нищожни проценти от тези избиратели смятат, че при избор на нова лидер партията би станала по-силна. Същевременно отношението към управляващата коалиция е доста сложно – няма големи промени, но вътре в агрегатните суми се крие комбинация между растящо недоверие сред негласувалите за тези партии и растящо доверие сред гласувалите за тях и също така едно влошаващо се доверие на електората на ГЕРБ към партньорите от Патриотичния фронт., подчерта социологът Чавдар Найденов.
Чуйте звуковия файл:
Режисьорът и университетски преподавател с богат изпълнителски и постановъчен опит в областта на сценичните и екранни изкуства Петър Одажиев гостува в рубриката в седмицата от 18-ти до 23 ноември. Той е завършил НАТФИЗ “Кр. Сарафов”, София, специалност кино и ТВ режисура. Впоследствие завършва магистратура по арт мениджмънт в Ню Йорк...
Все повече започва да се утвърждава идеята, че блокирането на политическия процес в България е заради т.н. "домова книга", това мнение изрази в програма "Ден след ден" политологът Георги Киряков. Според него целта е да не се възможност на хора различни, от лансирани от ГЕРБ и ДПС-Ново начало да бъдат министър-председатели. Каква е..
Румъния и България могат напълно да се присъединят към европейското Шенгенското пространство с отворени граници от януари 2025 г., съобщи унгарският вътрешен министър Шандор Пинтер на неформалната среща на вътрешните министри България, Бумъния, Австрия и Унгария в Будапеща. Окончателното решение ще бъде взето през декември. Юлиана Николова от Портал..
"При 20 години посетих лаборатория в Института по демографски изследвания "Макс Планк" в Германия, където работех. Там имаше много интересен експеримент - понеже хората живеем стотина години, а те искаха трябва да се изследват моделите на живот, на смъртност, зависимостите статистически и математически, изследваха зелени еуглени. Мисля си, че ние тук..
България я чака неизбежен режим на тока тази зима заради недостиг на електроенергия, това предупредиха от Българския енергиен и минен форум. Те изпратиха декларация до всички политически партии в 51-то Народно събрание с призива да не се допусне политическата криза да прерастне в енергийна. "Не ми се иска да се връщаме в 80-те години на ХХ век, но е..