„В някакъв смисъл Иван Цанев е най-влиятелната фигура в българската поезия на ХХ век - именно чрез ролята си на трансформатор и медиатор на традиции”, пише Пламен Антов в студията си „И ако можеш - истината само”, като добавя, че поезията му „косвено - чрез самата себе си, но не по-малко чрез наследниците, които ражда - променя самия модус на българския лирически канон през ХХ век... ” Това е само една от статиите, отзивите, стихотворенията и посвещенията на много български критици, изследователи, поети за големия български поет Иван Цанев в особената и уникална по рода си книга „Между два разговора с И.Ц.”, която излезе наскоро. Върху корицата на тази книга не стои авторско име, но тя не е мистификация на самотен аноним, а обща творба, създавана от много автори в продължение на пет десетилетия с дейното съучастие на И.Ц., четем в самото начало на книгата, в която известни и неизвестни автори са писали за Иван Цанев. Още от ранните му години като поет, та до ден днешен. Книга, която допълва образа на поета и мястото му не само в литературата, но и в сърцата.