Недялчо Тодоров открива изложба "Бухали"

В Изследователски център-музей „Тракарт“ изложба на колекция „Бухали“ открива проф. Недялчо Тодоров. 

Н. Тодоров: Аз съм роден в Пловдив и съм живял тук много, много години. Цялата ми педагогическа дейност, повече от 50 години, протече в Пловдив. Идват при мене някои мои бивши ученици, някои, които се готвят за международни конкурси в България, в други страни.

Репортер: Продължавате да свирите на вашата цигулка за удоволствие?

Н. Тодоров: Тази цигулка е на сина ми. Подарена е от една жена – меценат в Америка и той реши, че понеже е скъп инструмент, нежен инструмент, по-хубаво тук да седи в България, той си има много хубава италианска нова цигулка. Тази е направена от един чешки майстор Еберле точно, когато Моцарт е бил десетгодишен, направена е 1766 г., 56-та година е роден Волфганг Амадеус Моцарт. Нищо чудно на тази цигулка някои от оркестрантите в Прага да са свирили първите опери на Моцарт, които са се играели в Прага. Има история. После е отишла в Америка. Моят син живее в Америка, работи там, стана професор в държавния университет в Сан Франциско...(

Репортер: Той се казва?

Н. Тодоров:  Ясен Тодоров. Освен това кара самолет, той е и дипломиран авиоинструктор, има ученици не само по цигулка, а и летци, по висш пилотаж. Прави много снимки от въздуха, много от  неговите снимки се публикуват.

Той харесва това мое хоби, защото в това семейство има всевъзможни сови, в България има повече от 15 вида. В Пловдив е основната част. Тук ще покажа около 200 вида, изработени от метал, от керамика, от дърво, от най-различни смоли, от други материали, от картон, стъкло, кристал....

Събирам и марки, с бухали, пощенски марки даже имам серии и тях ще покажа, както и други предмети – различни картички,  снимки и т. н.

Репортер: Вашите бухали са подарък от приятели или вие сте ги купували, когато сте пътували?

 Н. Тодоров: Имам китайски, индийски, от Индонезия имам, моят син беше в Чили на концерти и ми донесе един много красив бухал миниатюрен от полускъпоценен минерал, който струва много, цяло състояние, много красив бухал, приятели, които са ми подарявали.

Репортер: Като колекционер какво изпитвате, когато ви подарят бухал? Това е голяма страст.

Н. Тодоров: Да ви кажа – неземна радост. Действително голяма радост изпитвам. Бухалът за мене е символ на мъдростта, символ на знанието. В приказките за деца бухалът обикновено е учителят. Няма да сбъркам ако кажа, че той е лого на книгата. Ето, в старите издания в Пловдив ще видите логото е едно малко бухалче.

Репортер: Все пак изразът „Совите не са това, което са.”

Н. Тодоров: Не са, не са. Совите са един хищни птици, грабливи, но ние ги възприемаме като пернати мъдреци. Един композитор, за мене един от най-големите наши съвременни композитори това е Велислав Заимов – професор, доктор по композиция в София, преподава и в Пловдив, той ми написа едно произведение по стихове на Иван Вазов – първите три куплета носят заглавието „Бухалът”. Посветено е на мене и той шеговито е написал на партитурата едно посвещение, той се шегува, че само на една единствена личност би могъл да го посвети и това съм аз. Този триптих би могъл да бъде посветен само на една единствена личност и това е Недялчо Тодоров. Освен забележителен и изтъкнат музикант цигулар, виолист,  дългогодишен педагог и т. н. той е и виден бухаловил и бухаловед с не по-малък принос в бухалологията от някои световни поети като Шарл Бодлер, Иван Вазов, Добри Жотев. Това нотно съчинение е скромен опит да се хвърли нова светлина върху нравите и действия на нощните пернати мъдреци. Това произведение го изпълнихме най-напред в София на един концерт в Музикалната академия на млади  композитори, след това го изпълнихме и в Пловдив и сега ще го покажем на нашата общественост в музея – върху стихове на Иван Вазов за мецосопран, виола и пиано и съответните стихове.

Интервюто с проф. Недялчо Тодоров е в звуковия файл.