Автономия може да даде само една църква в рамките на своя диоцез (своите териториални граници). Това означава, че нашата църква, ако прецени, може да даде автономия на която и да е от епархиите в рамките на нейния диоцез. Но това означава само в рамките на това, което имаме. Ние не можем да дадем автономия на нещо, което не е в нашия диоцез.
Това коментара пред Радио Пловдив доц. Мариян Стоядинов, зам.-декан и преподавател по догматическо богословие в Православния богословски факултет на Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий".
Той обясни, че точно в този контекст са вървели преговорите за автономия между Белград и Скопие. Последният диоцез, последната връзка, на трите македонски епархии е със Сръбската православна църква. Оттам нататък вече вървят преговорите за автономия.
Но, нито Сръбската църква, нито нашата може да даде автокефалия самостоятелно. Това просто е нон сенс, категоричен е Стоядинов. По думите му, всички трябва да вземат решение заедно.
Той сравни ситуацията с една кооперация, на която може да започне ремонт, само ако са съгласни всички нейни обитатели. Не може да се ремонтира само по волята на един обитател, пък бил той и домоуправителят.
Богословът изрази опасение от позицията, от която ние тръгваме в преговорния процес за признаването на Македонската православна църква. Той припомни, че Българската православна църква не участва в събора в Крит.Миналата година ние отказахме поканата на домакина като му казахме, че няма да отидем, защото е лош домакин. А сега искаме от цялата тази компания, при която не отидохме миналата година, да седнат с нас на една маса.
Мариян Стоядинов посочи как са се водили преговорите за признаването на Македонската православна църква досега като отбеляза, че има качествено нов момент:
Досега преговорите са водени между две, дори между три страни. Защото в Македония има още един диоцез - това е Православната Охридска архиепископия, чиито предстоятел не оттегли своя подпис от Нишкото съглашение от 2002 година. Там има четирима епископи, които повече или по - малко имат своето присъствие. Говореше се, че никой не знае кога ще стартират преговорите между Македонската православна църква, Православната Охридска архиепископия и Сръбската патриаршия. Сега ние влизаме в тоя кръг.
По думите на Стоядинов, ако се водят преговори, ние ще бъдем своего рода инициатори. На въпроса дали сме стъпка напред в ситуацията "едни народ две държави" Стоядинов обясни:
Гръцкият народ има пет църкви. Кипърските гърци има своя държава. Гърците в Крит имат своя отделна от архиепископията църква. Вселенската патриаршия е друга, Йерусалим, Александрия ... Не е фатално това, не е фатално. Проблемът е да се намери решение, в което да не сме изолирани в собствената си самодостатъчност, защото просто няма как да минем напред. Няма как да накараме другите да ни приемат, ако самите ние не се съобразяваме с тях.
Автокефалии могат да дадат само всички православни църкви заедно, подчерта Мариян Стоядинов. Той определи като положителна стъпка връщането на нашата църква в диалогичния формат, във формалния съборен процес, който тече от десетилетия и доведе до събора в Крит, в който ние не участвахме. Ние трябва да отидем при тези, при които не отидохме.
Като нарече феномен писмото на Македонската църква до Българската патриаршия, богословът обясни, че то е в контекста на подписания между България и Македония договор за сътрудничество. Стоядинов уточни, че има и допълнителни трудности в бъдещите преговори за признаване. Нашите архиереи няма как да преговарят за името Македония. Това е политически въпрос, който сигурно ще бъде решен в обозримо бъдеще.
Коментирайки решението на Светия синод на БПЦ с да стане "майка" на македонската църква, Мариян Стоядинов подчерта:
Във всички случаи е добре, че тръгваме.
Цялото интервю с доц. Мариян Стоядинов е в звуковия файл.
„Очакваме да видим как ще заработи управленската формула. На мен ми се иска да няма вече толкова големи политически вълнения, да има успокоение, но без да има отказ от това да се следи всеки ден и всеки час това, което прави правителството. Иска ми се да мисля, че политическото напрежение в страната спада. Сега ще видим как ще заработи новата..
Бюджетът ще бъде една от първите задачи на новата власт. Новият финансов министър трябва да пренапише рамката на държавните финанси за 2025 г. и да се върви към приемане на бюджета най-късно до края на март. Това заяви в предаването "Точно днес" старши икономистът в Института за пазарна икономика Петър Ганев . Той посочи, че голямото..
На Бабинден среща със старшата акушерка от АГ клиниката на УМБАЛ „Свети Георги“ Дора Мрянова, която посреща Деня на родилната помощ за 60-ти път. Не си спомня пола на първото дете, на което е помогнала да дойде на бял свят, но помни, че се е родило живо и здраво. "Нашата професия е трудна и много емоционална, посрещаме новия живот и се вълнуваме..
Правителството трябва да се съобрази с исканията на хората, а народът няма да допусне да има ограничаване на дохoдите. Така Александър Загоров, конфедерален секретар на КТ Подкрепа, коментира каква политика по доходите трябва да води кабинетът „Желязков“. Той обясни, че за да се съгласят хората интересите им да бъдат пренебрегнати трябва..
Кои са знаковите думи на 2024-та година? Отговор дава Веселина Седларска , журналистка и писателка, която бе и член на журито за втория етап от проучването на платформата "Как се пише?". Доналд Тръмп е най-често споменаваното име, а Шенген е най-знаковата дума за 2024-та. Сред тях са също дубайски шоколад и санитарен кордон. "Трудно се родиха..
Превалявания
Облачно
Предимно облачно
Облачно