С Македония имаме общо бъдеще - Християнска Европа

Определено има политически момент в искането на Скопие и той е свързан с предстоящото европейско председателство на България и с цялата насоченост на европейската политика Западните Балкани да започнат процес на по - активно присъединяване към Европейския съюз. 

Така проф. Лизбет Любенова, специалист по църковна история от Института за исторически изследвания към БАН, коментира искането на македонския клир към нашия Свети синод да бъде призната автокефалията на Македонската православна църква.

Тя отбеляза, че в източното православие от древни времена сме в цезаропапизъм, а не в папоцезаризъм, както е в католическия свят. Там папата е по - независим от политиците, докато тук, в православието, винаги е имало една хармония между светска и духовна власт. 

Проф. Любенова отбеляза, че с днешна дата има много комплицирани моменти - както от страна на взоимоотношенията България - Македония, така и от страна на претендиращата вече за автокефалност Македонска църква и Сръбската православна църква. 

По повод намерението на нашия Свети синод да пита първо Вселеската патриаршия и тогава да вземе решение, Лизбет Любенова призова да си припомним избора на патриарх Кирил през 1953 година. 

Той тогава изобщо не е признат от Вселенската църква, признат е само от Московската патриаршия. Значи ние също сме имали такива моменти, в които сме изчакали своето време и проявили сме една по - голяма гъвкавост. 

Чак след идването на вселенския патриарх Сатинагорас, който е бил по - отворен, чак тогава - 67-ма година едва, Българската патриаршия е призната от Цариградската. 

Не са нещата неизвестни, те се повтарят във времето. Подобни проблеми е имала и Грузинската църква, припомни проф. Любенова. 

Тя е убедена, че България и Македония имат не само общо минало, но и перспектива за общо европейско бъдеще. 

Стъпката от македонския клир към нашия Свети синод е много смела, подчерта специалистката по църковна история. 

Нашата църква трябва да прояви повече кураж и повече гъвкавост, категорична и проф. Любенова. Най - добрият изход е БПЦ да признае започването на процес.

В православието не се случват резки завои, припомни тя. 

Жестът на македонските клирици е безпрецедентен. От 1945 година насам такъв жест към нас не е имало. Да им подадем ръка!

Имаме общо историческо минало и по - важно - имаме общо бъдеще. Трябва да изградим спокойна християнска Европа, което е много важно.

Проф. Лизбет Любенова смята, че до схизма няма да се стигне. 

За да изпадне Българската православна църква в изолация, ние трябва да бъдем обвинени като схизматици и отделени, което няма да се случи особено в днешните времена.

Това е било възможно - на 16 септември 1872 година Цариградската патриаршия ни обявява за схизматици, но и тогава, в онези условия, когато ние нямаме държава да ни защити, нищо не им се получи на гърците, защото нито Руската, нито която и да е от другите православни църкви призна схизмата. 

Схизмата е резултат от националистическата политика на Вселенската патриаршия, която и до ден днешен е гръцка. Тази националистична политика, за съжаление, продължава, заяви проф. Любенова.

На Изток всяка национална държава има своя църква. Това е правилото. Ние първи признахме държавата Македония, дори я признахме с нейното знаме. По - малкото нещо, което се иска от нас, е да признаем една самостоятелна църква. 

Цялото интервю с проф. Лизбет Любенова е в прикачения звуков файл.