Докато 19-годишният Гьоте се лекува във Франкфурт, Зузане фон Клатенберг, 45-годишна приятелка на майка му, го запознава с разни мистични философии и практики, към които той остава привързан цял живот.
Така или иначе, Гьоте нямаше да е Гьоте, ако и тук пропусне да се влюби. Един пролетен ден той минава през селцето Зезенхайм, където зърва синеоката щерка на местния пастор – Фредерике Брион. Тя също пламва по младия студент и любовта продължава десет месеца, Гьоте пише за нея стихове, които се смятат за нов етап в немската лирическа поезия изобщо. Тази любов и до днес води поклонници в малкото селце с пасторални пейзажи, но тя свършва с дипломирането на Гьоте.
Музика
Дипломирането на Гьоте също не минава без проблеми. Дисертацията му не е приета, защото съдържа нападки срещу църквата, така че, вместо доктор, той става лиценциат по право и отваря собствена практика в родния Франкфурт. Тя оцелява едва няколко месеца, защото младият адвокат се хвърля в битка да постигне непостижимото – да очовечи немската система на юриспруденция.
Естествено, Гьоте среща нещо повече от препятствия и скоро е принуден да затвори кантората. Междувременно обаче изкарва известно време като практикант в град Вецлар, седалището на имперския съд и там преживява още една от фаталните си любовни истории. Влюбва се в Шарлоте Буф, дъщеря на съдия-изпълнител, годеница на приятеля и колегата му Йохан Кестнер. Тази история наистина го разбива, Гьоте се връща във Франкфурт, зарязва правото и се отдава все повече на литературни занимания. Той е в силна депресия и отново е на прага на самоубийството, но успява да напише „Страданията на Младия Вертер”. Този епистоларен роман, в който измисленият герой описва всяка стъпка и всяка тръпка от любовната история на автора с Шарлоте Буф, завършва не по холивудски - със самоубийство.
„Вертер се самоуби, затова аз оцелях” – казва Гьоте, без да се шегува. „Страданията на младия Вертер” бързо е преведена на много езици и става истински европейски литературен хит. Стига се дотам, че след издаването ѝ се наблюдава нещо като масова болест - вълна от самоубийства на романтично настроени младежи. Заради неясните закони за авторското право, книгата не носи на Гьоте много пари. За сметка на това обаче му носи слава, която в огромна степен определя живота му занапред, защото го отвежда право в столицата на живота му – Ваймар.
Музика
След като оцелява чрез смъртта на Вертер, Гьоте се съвзема все повече чрез писане на текстове, в които главен герой е силната личност, геният, висшият човек. От този период датират одата „Прометей” и най-първоначалният вариант на „Фауст”, тъй нареченият „Пра Фауст”. Другият начин на спасение е чрез поредица любовни истории. Първата е с Максимилиан фон Ларош, дъщеря на писателката и негова приятелка Софи фон Ларош. През 1775 идва и аферата на Гьоте с Ана Елизабет Шьонеман, наричана още Лили, прекрасната щерка на починал франкфуртски банкер, за която той, въпреки страха си от обвързване, дори се сгодява.
В един момент обаче Гьоте заминава с приятели на обиколка из Швейцария, а когато се връща, годежът се разваля. Някои изследователи твърдят, че това става, защото Гьоте си дава сметка към колко различни обществени среди принадлежат двамата с Лили и колко нейния кръг изобщо не му допада. Има и биографи обаче, които дебело намекват за интензивно хомосексуално преживяване на самия Гьоте по време на швейцарското пътуване. Истината отново не е ясна, но със сигурност се знае, че Гьоте пак страда. Независимо от всичко, това е време на интензивни контакти в живота на писателя. Той вече е звезда на прохождащия немски и европейски романтизъм, кореспондира си с много хора, част от които дори идват във Франкфурт, за да се видят лично с него.
Така прави и 18-годишният Карл Август, престолонаследник на херцогство Саксония-Ваймар-Айзенах. който е луд по „Страданията на младия Вертер” и при едно пътуване до Париж идва специално да се срещне с Гьоте. Двамата говорят дълго и стават приятели, а скоро Карл Август поема управлението на херцогството и кани прочутия си приятел в двора – първо на гости, а после го издига на различни постове. Херцогът му възлага множество функции и до такава степен разчита на него, че в един момент Гьоте не може да се занимава с литературните си дела, затрупан е с политика много повече, отколкото му се иска.
Музика
Гьоте пристига във Ваймар през ноември 1775 и следват месеци, в които двамата с херцога се отдават на наистина щури забавления. Всичко най-добро е на разположение на скъпия гост, в негова чест се организират балове и всякакви други пищни забави, играят се театрални представления, ходи се на лов, носят се слухове за повече или по-малко тъмни сексуални афери с жени, а дори и за такива между двамата приятели, като се твърди включително, че те често се къпят заедно в една и съща вана. Обаче времето минава и Карл Август, макар съвсем млад, все пак трябва да управлява.
Той има нужда от наистина близък и достатъчно умен човек, така че предлага на Гьоте поста Таен съветник, плюс място в Държавния съвет. С това безгрижният живот във Ваймар свършва. Това не значи, че свършват и забавленията, напротив, за Гьоте те винаги са на дневен ред, но просто между тях той върши и наистина сериозна работа. Постепенно функциите му се разширяват твърде много. Отначало той се занимава най-вече с духовния живот и превръщането на Ваймар в нещо като културна столица на Германия. Това става, като в различни периоди кани да живеят и работят там най-известните интелектуалци на епохата – Хердер, Шилер, назначава в университета в Йена Шелинг и Хегел, събира актьори и театрални дейци. Освен всичко, широките интереси и знания на Гьоте в естествените науки му дават възможност в този период да отговаря за земеделието и пътищата в херцогството, за минното дело – когато херцогът решава да възроди старите сребърни мини, застава начело дори на военната комисия и прави някои важни реформи в малката, но спретната армия, която вдъхва самочувствие у двадесетината хиляди жители на малкото херцогство. Връх в политическата кариера на Гьоте, е постът първи министър, нещо като премиер, в съчетание с външен министър. А през 1782 година той получава благородническа титла и от обикновен Гьоте, става вече фон Гьоте.
Неизбежно има и любов във Ваймар. На 27 години Гьоте започва връзка, нещо повече от връзка - дълбоко приятелство и близко общуване - с 33-годишната придворна дама Шарлоте фон Щейн, съпруга на главния коняр на двора и майка на седем деца. Тази връзка продължава десет години лично, а след скъсването през 1786 – още 40 години чрез писма. Някои и за любовта с Шарлоте фон Щейн казват, че е чисто платонична, но май никой не вярва в това. Така или иначе, всички тези ангажименти не позволяват на Гьоте, човек много съвестен в изпълнение на задълженията си, да върви напред с литературните занимания. Да, през това време той пише някои от най-добрите си балади – „Рибарят”, „Певецът”, „Горски цар”, но те не стигат. И въпреки, че отначало е ентусиазиран от политиката и управлението – до голяма степен защото постоянно попада в нови, непознати ситуации и научава много нови неща - липсата на време за литература постепенно започва да му дотяга и той замисля план. Планът е да замине на дълго пътуване в Италия – но не само за да продължи по стъпките на баща си, а и защото любопитството му е наистина запалено от една книга на Винкелман за античното гръцко и римско наследство.
И Гьоте наистина тръгва към Италия през есента на 1786. През септември той е на почивка в Карлсбад, но после вместо към Ваймар, се отправя на юг. Пътува инкогнито и за изчезването му не знае дори Шарлоте фон Штейн. Всъщност, предварително са предупредени само двама души – херцог Карл Август, който трябва да му плаща заплатата, въпреки отсъствието, както и довереният му слуга. За две години поетът обикаля цяла Италия, стига на юг до Сицилия и това пътешествие оказва наистина силно влияние върху неговите философски и естетически възгледи.
"Човекът е цял, когато се посвети на нещо надмогващо го и го усеща по-голямо от себе си"- думите са на режисьора проф. Маргарита Младенова, която е гост на "Срещите" тази събота. На преизвестната у нас и на високите световни театрални сцени режисьорка е и мисълта: "Изкуството трябва да премести акцента от "да имаш" към "да бъдеш". Слушайте...
„ Завръщане към корените“ е темата на кръглата маса , която ще се състои от 18:00 ч. в Народно читалище „Св. Св. Кирил и Методий“ - Раковски. Тя се организира по повод навършване на 350 години от кончината на българските католически архиепископи Петър Богдан и Петър Парчевич, и епископ Филип Станиславов , както и 400 години от основаването..
Мащабна изложба на един от най-големите български живописци – Калина Тасева представя Градска художествена галерия –Пловдив в Зала „2019“. Инициативата се осъществява със съдействието на Васил Илиев от Варна, който е ревностен колекционер на именитата авторка и от 20 години събира нейни кавалетни творби. Колекционерът притежава най-голямата..
Премиера на пиесата „Арт“ от Ясмина Реза представя Драматичен театър Пловдив. Режисьор на спектакъла е Живко Гущеров, сценографията и костюмите са на Мария Колева, а композитор е Явор Карагитлиев. Предизвикващата на пръв поглед смях пиеса поставя под въпрос същността на човешките взаимоотношения между трима приятели, чиято..
Общинският институт "Старинен Пловдив" приключи работата по втория етап на реставрацията на сграфитото "Захари Зограф" на Димитър Киров на ул. "Съборна" 39 в Пловдив. Реставрацията е съобразена с международните професионални стандарти в областта и цели максималното запазване на автентичността и целостта на творбата. Всички дейности са..