Зад темата приватизация има огромен бизнес интерес

В програма "Точно днес" на Радио Пловдив стигаме до случилата се в икономиката ни дълга сага, която сега гледаме под лупа, а политиците дори предлагат и промени в Конституцията заради - приватизацията. 

Коментар на Любомир Дацов, бивш заместник - финансов министър и сега член на Фискалния съвет на България.

Любомир Дацов: На мен лично ми се струва, че някои неща като не вървят или има напрежение в някои сфери вадиш едно такова нещо, което е силно популистко по своята същност, но  като повечето от този тип новини или предложения страхотно върви, защото това е стъпка, с която посочваш някой с пръст, избираш си някой да е лош, а за съжаление в нашето общество много отдавна вършат работа. Наблюдавали сме не един такъв случай.

За мен в случая това е съчетание на два фактора, т. е. има, явно, назряло някакво събитие, където се дължат определени обяснения, каквито и да са те,  и другото, зад тази стъпка има огромен бизнес интерес, който е свързан с настоящото разпределение на силите, икономически и политически интереси в момента. Във всеки случай не мога да си представя, че това е защита на обществен интерес.

За Корнелия Нинова – това пак е връзване на панделки в случая според мен, дори не мога да си го представя точно в какъв контекст се казва, доколкото съм запознат, макар че аз съм малко встрани специално в този случай, никога не съм се занимавал, но това, което съм прочел става въпрос за приватизацията на едно дружество, в което тя е била директор и между другото това е дружество, което се е занимавало с обучение на хора и с износ точно на лекари, на инженери, а не е свързано с някакви големи материални облаги. Това не е „Техноекспорт импорт” както много често някой би ги объркал, т. е. има съвпадение на имената, но това не е някакво дружество с някаква значимост или нещо кой знае колко стои зад него, доколкото съм запознат. В случая това е връзката с цялата схема, за да бъде, ако това се прави само, за да бъде доказано нещо то е просто смешно, защото в какво точно обвиняват лидера на БСП не е ясно, освен че правят някакви намеци, че е участвала в приватизацията. Ами то не е забранено и не е незаконно, но в случая аз не бих искал да се фокусираме върху това нещо, защото има много по-важни въпроси.

Нека да ви  кажа, че много хора бъркат политически цели с  чисто фискалните измерения на приватизацията в България. По това време, след 1996 – 1997 г., приватизацията никога не е имала за цел и не е била правена като обслужващ фиска процес, т. е. решаваш чисто парични проблеми с парични потоци и т. н. Основната цел на приватизацията в онези години беше политическа и тя беше смяната на структурата на собствеността в страната, за да бъде променена от публична държавна, която беше някога по онова време между 74 и 80 % от цялата собственост към частна собственост като чисто пазарна такава. И от тази гледна точка ако разглеждаме тази приватизация беше успешна. И от моя гледна точка тя постигна целите си. Друг е въпросът, че ефектът и как беше направена тази приватизация задава много въпроси, защото аз също съм недоволен по най-малката причина, че България да е царство на добре облечени бизнесмени както медиите се изразявате, когато визирате хора, които имат не много ясно минало или е свързано с определени криминални деяния, това е една от причините как беше направена приватизацията тогава – ако погледнете приватизацията обслужи в края на краищата, легализира в голямата си част организираната престъпност по онова време. Хората, които се възползваха от приватизацията бяха именно те, около 30 % поне отидоха в тези среди и то основно в едни определени сектори, които не са тежка металургия във всеки случай. След това можете да видите, че крайни ползватели на тази приватизация в онзи период бяха т. н. „червени барони” или хората, които вече бяха успели да натрупат успоредно някакви пари поради това, че са били политически обвързани и в края на краищата има пък една друга категория, която пък тогава беше свързана с партийната върхушка. Но това не беше само партийна върхушка, това бяха ако щете и синдикални лидери и всякакви малки местни онбашии по места, които в тях отидоха другите 30 – 35 % именно през РМД-тата. Това бяха всички тези директори, включително и работници ако  имаха усета и знаеха какво могат да направят в случая и можеха да организират хората около себе си и те имаха достъп до тази приватизация. Но в края на краищата големият проблем на приватизацията извън политическите цели, които тя постигна и всъщност на това се дължи развитието на държавата, легализираха в България организираната престъпност и „червените барони”. И след това всъщност толкова години ние им сърбаме тази попара и всъщност това има дълбоко политическо отражение,  защото мощта на тези хора и имат претенциите, че са нормални членове на обществото именно произтича от тогава. И това е проблемът и това няма нищо общо със сегашните политически битки, които се разразяват в парламента и  опитът за подливане на вода на един или друг лидер.

Какво означава порочна приватизация? Повечето от тези предприятия като Кремиковци струваха може би нещо повече като активи, но като бизнес не струваха нищо, защото едно нещо, когато не работи  носи само загуби и има отрицателна стойност. Кремиковци беше въпрос на време и един, да кажем, хитри хора взеха Кремиковци и в края на краищата резултатът, който финишира Кремиковци беше предизвестен, да, беше предизвестен 15 г. преди това. Някои в рамките на процеса, който се развиваше се възползваха. Но не може да направиш по средата на една държава нито химически завод, нито металургичен завод и да очакваш, че това нещо може да свърши добре. Такива заводи по принцип в света е ясно къде се правят – те се правят около пристанища, където има достъп до евтина енергия, където има находища и т. н. Повечето от тези предприятия, които бяха гиганти, не бяха ориентирани към конкурентен пазар, а след отварянето на пазара просто не си намериха мястото след 1989 – 1990 г. и това беше предизвестен край.

Друг е въпросът, че имаше идни такива предприятия, примерно в областта на лекарствата всички предприятия оживяха и дори се развиха. Ако щете и в областта на голямата химия – Нефтохим пак си оживя. Да преценяваш от гледна точка на миналото, т. е. 20 г. по-късно, какво е могло да бъде от гледна точка на това как са се развили нещата  е абсолютно некоректно, защото ако вие знаете утре какво ще се случи сигурно ще имате един друг модел на поведение, а пък да не кажем ако имате познания за след една година какво би могло да се случи това би променило личното ви поведение изцяло, а да не говорим, когато става дума за пари и за бизнес. Дайте да не гледаме чак толкова далече, ако имаме, казвам го това в рамките на кавичките и на шегата, толкова болезнено чувство за справедливост дайте да гледаме по-наскоро, за някои такива скандални приватизационни сделки като Булгартабак, например давността изобщо не е минала и няма нужда дапоправяме Конституцията, така че имаме много неща, които се случиха последните години, които има привкуса на скандала и на съмненията затова как са направени, колко коректно, дали не са манипулирани, даже не е въпросът за парите, които са платени тук. При приватизацията много често има хора, особено когато интересът е активен, и едните, и другите искат да платят и въпрос на интерес е кой е по-близо до властта да се възползва, за да получи едно нещо. Не е непременно да има парично ощетяване на държавата в случая.