Цитатите в учебника са некомпетентни и неприемливи

Цитати от Корана в учебник по История и цивилизации за шести клас предизвикаха спорове и различни коментари. Дали това ще бъде път към   познание за религията, или ще предизвика манипулативност и други последствия. В интервю за Радио Пловдив темата коментира Пламен Сивов юрист по образование, публицист и редактор в сайта Православие БГ.

От една страна,  когато става дума за история, за цивилизации, очевидно децата трябва да са запознати с основните религиозни традиции от епохите, които се изучават. От друга страна, обаче, прякото взимане на текстове от религиозни източници или право да го кажем свещените текстове на някои религии, според мене е неуместно в един учебник за деца не заради някакво зловещо съдържание в тези текстове,  а просто, защото тези религиозни текстове могат да бъдат четени единствено и е препоръчително, разбира се, да бъдат четени в своя контекст, което предполага, от една страна, някаква подготовка от страна на самите учители, нещо, което не мисля, че в нашата образователна система подобни знания и подобни компетенции присъстват достатъчно плътно.

 Става въпрос за това, че преките цитирания просто може би трябва да бъдат избягвани въобще на каквито и да било религиозни текстове. Ако е толкова необходимо децата да узнаят някакво въведение да получат било в мюсюлманството, било в някакви други религии, юдеизма и т. н.  това може да стане с един преразказващ текст, нещо, което да разкаже за основните положения в тези религии. Тук отново стигаме до темата за въвеждането на някакъв вид религиозно образование в училищата в България, нещо, за което църквата настоява от самото начало на прехода до наши дни, нещо, за което всяко поредно правителство при някакви мъгляви обещания и виждате, вече 25 и повече години този въпрос не се решава, за да се стигне до едни такива ситуации, в които  просто се взима един свещен текст, слага се без никакъв контекст, без никакви обяснения се слага в един учебник, за да се стигне до едни такива ситуации  и всичко останало, което би трябвало да направи един учител  по религия в час, виждате какво се получавал.

 Този текст за съвременните ми уши звучи зловещо, звучи напълно неприемливо, звучи така, че всъщност  да отблъсне децата от религията, в случая исляма, но на мястото на исляма можеше да  бъде всяка друга религия, защото свещените текстове на всяка една религия са писани преди хиляди години, когато ценностите на либералната демокрация все още  не са били много разпространени и нищо чудно там да се намират неща, които за съвременния човек да изглеждат смущаващи. Затова и за да се избегнат такива смущавания тези текстове трябва да бъдат поставяни в някаква интерпретационна рамка. 

Тези цитати не изчерпват  исляма. Аз не се явявам тук защитник на исляма, просто си давам сметката, че на мястото на този текст можеше да стои някакъв друг текст, който да не е от Корана, а от Стария завет например, защото и там има страховити неща, но те са страховити ако не ги разбираш в техния контекст исторически, затова и не би трябвало това нещо да присъства в нашите учебници. На самите деца-мюсюлманчета това едва ли са първите неща, които им се набиват  в главите, когато ходят в техните часове по мюсюлманска религия, че мъжа може да има повече от една жена и всички останали неща. Това са далечни последствия странични ефекти, но те не са в същината, в сърцевината на исляма и много от мюсюлманите не ги практикуват. 

Можело е да се извадят много други неща. Можело е да се извади текст за благотворителността, за милосърдието, за прошката, защото в Корана има такива текстове също, но, ето, виждате ли, избрани са тези неща, които по някакъв начин ще скандализират най-много обществото или ще разделят най-успешно съответните класове. Това, за съжаление, показва както непознаване на самия ислям, така и прекалена гъвкавост в лошия смисъл пред злобата на деня. В религията злобата на деня не е добър съветник. А дали има преднамереност по-скоро доколкото е  търсен някакъв вид пикантност, това е. Разбира се, че има заплаха, защото това насажда едно стериотипизарана представа за една религия, с която ние сме принудени да съжителстваме както в България, така и на Балканите, така и в света. Това създава една стериотипизарана представа в самите мюсюлмани за собствената им религия, което води до психологически проблеми. Това нещо е индикатор за необходимостта за сериозно разглеждане на темата за присъствието на предмет религия в училищата, той е необходим. Той е необходим, защото това е част от културата на съвременния човек – ние сме наследници на една християнска цивилизация. Ние сме наследници на каквато щете цивилизация, но тя има религиозни корени. Ние не познаваме тези корени и претенцията да се наричаме европейци ще бъде смешна. 

Цялото интервю с Пламен Сивов е в звуковия файл.