Човешкият фактор, образованието и науката са най - ценният капитал на една нация. Не е просперирала държава, която не е заделила стабилни финанси за висше образование и наука.
Това заяви пред Радио Пловдив Даниела Стамболиева, преподавател по макроикономика и синдикалист в ПУ "Паисий Хилендарски". Тя изцяло подкрепи учените от БАН, които в днешния Ден на народните будители протестират с искане за по-високи заплати.
Проблемите в системата са много, затова са и протестите, подчерта Стамболиева и допълни, че на всички са известни и рестрикциите в бюджета. По думите й, достатъчно е да се погледне процентът от Брутния вътрешен продукт, който се отделя у нас за висше образование и наука. Или пък т. нар. рейтингова система или система за качество на университетите, която показва, че много от тях са ощетени откъм финанси.
Не е справедливо учителят да взема по - голяма заплата от доцент или професор в някои висши училища и особено в БАН, категорична е преподавателката в Пловдивския университет.
Министър Горанов по особен начин дублира министър Дянков по отношение на феодалните старчета в БАН. Сега пък се чу, че ние произвеждаме некачествени кадри или кадри, предназначени за външния пазар, каза Даниела Стамболиева.
Не може чистачката в БАН и асистентът да са с равно заплащане! А законът е такъв, подчерта преподавателката.
Тя обърна внимание, че държавата не трябва да се отказва от ролята си да финансира фундаментални направления, които нямат практическа приложимост и не са толкова атрактивни за кандидат-студенти като ядрена физика, микробиология.
Според Стамболиева не бива да се абсолютизират възможностите за самофинансиране чрез разработване на проекти.
Европейските модели са индикативни т.е. препоръчителни, но в повечето случаи у нас се приемат като императивни, посочи Стамболиева.
И обясни, че ако в Холандия и Дания някои образователни методи и модели са дали резултати, у нас те могат да се окажат неприложими. Според нея трябва много да се внимава какво е търсенето на пазара за висши специалисти в нашата страна.
В отделни университети трябва да се премахнат непривични за тях дейности, посочи още макроикономистът от Пловдивския университет. Тя обясни, че ще има съпротива от отделните университети, тъй като става дума за пари, но е необходимо да се окрупнят по научни направления.
Научната общност е достатъчно мъдра и сама трябва да вземе решенията, а не чрез натиск отвън, смята Стамболиева.
Що се отнася до протестите на учените, тя обясни, че те са необходими, когато разговорите се изчерпат.
Не можем да се отказваме. Да съхраним, да развием нашето висше образование и науката! Ще бъде жалко да погребем науката и образованието си! Това не е допустимо за една нация!
Цялото интервю с Даниела Стамболиева можете да чуете в прикачения звуков файл.
Мерки за подобряване на дисциплината в училище и за по-активното участие на родителите в тези усилия предлага Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа". Те включват по-активното участие на родителите в тези усилия. "През последните няколко години анализирахме, че ситуацията в българските училища е много трудна по отношение на мотивацията на..
Няма причина токът да се спонсорира от държавата, тъй като никои не е направил нещо, което следва да бъде компенсирано. Компенсационни действия се предприемат, когато определени субекти предприемат действия в полза на държавата или по задължение, което държавата им е вменила да изпълнят. Това коментира Никола Янков, съдружник във..
За протестите от близкото минало и протестите днес говорим в програма "Ден след ден " на 10 януари. На тази дата през 1997 година е кулминацията на протестите срещу правителството на БСП, а площадът пред парламента става арена на сблъсъци и напрежение. Разговаряме с участник в тогавашните протести, а и в днешните - настояващи за правосъдна реформа..
Компенсирането на бизнеса за цената на тока би помогнало, но за да бъдем конкурентни са необходими трайни решения и затова трябва да помислим за дългосрочни мерки. Това коментира изпълнителният директор на Тракия икономическа зона Пламен Панчев. Според него една от пречките са прекалено многото регулации, които има в Европа. По думите му..
С дефицити влезат в 2025 година голяма част от театрите в страната и това демотивира трупите, не позволява обогатяване на репертоара, притеснява публиката и злепоставя културните институти пред техните зрители и партньори - затова са единодушни директорът на Кукления театър Пловдив Петър Влайков и на Родопския драматичен театър "Николай Хайтов" Мариан..