Европа е най-големият губещ от референдума в Каталуния

Ще промени ли и в каква посока  референдумът за отделяне на испанската автономна провинция Каталуния от Испания бъдещето на ЕС и възможно ли е конкретният  акт  да се превърне в бумеранг за  ЕС и  в обвинение за двойни стандарти? Чуйте блогъра и IT експерт Йовко Ламбрев. 

 Йовко Ламбрев: Когато говорим за сепаратизъм,  у нас възниква обикновено реакция на възмущение. Каталунският сепаратизъм е всъщност много различен от този, който е в нашите глави и принципно се различава от представите на хората. Той произхожда от чисто гражданско движение, самосъздало се по повод на различни политически провокации, има корени в историята на тези хора и е свързан с това, че езикът им е бил забраняван няколко пъти, че те са били преследвани и убивани за това, че искат да говорят своя език.  Това се е случвало по време на диктатурата на Франко, сега има млади хора, които са загубили свои баба и дядо в тези събития.

Позицията на ЕС, която чухме, е толкова прецизно оглеждана да не бъде казано нищо категорично, че е просто смешна. Всъщност е възмутителна...

Кой губи и кой е най-големият губещ? Парадоксалното е, че всички губят и няма печеливш. Няма печеливш и в лицето на Испания, която изгуби имидж и репутация, включително и Правителството в Мадрид, което е Правителство на малцинството. То ще загуби от подкрепата си, включително - и на самите испанци.

Няма печеливши и в Каталуния, които бяха принудени да направят референдума по свои собствени правила в рамките на автономията. Той би могъл и най-вероятно ще бъде оспорен от Конституционния съд на Испания. Отделно, че той не е признат априйори от премиера Рахой, който направи изявление още в неделя вечерта.  Истината е, че твърдението, че референдумът е незаконен, е леко преекспониран, т.е. суспендиран в момента, за да може да бъде огледана законовата рамка, на която е базиран.

Най-големият губещ обаче, според мене, е Европа, точно заради неспособността да прецени ситуацията и заради това, че в момента политически зависимости между големите европейски партии, които са в близки релации със своите национални членове, се страхуват да не нарушат  крехкия  баланс на интересите помежду си, следствие на което липсва оценка за това брутално насилие на въоръжената жандармерия върху собствените си граждани, което в главите на  много европейци е недопустимо и не би трябвало да бъде наблюдавано.

 Какво ще се случи оттук нататък? Много хора ще кажат, че те са постъпили законосъобразно, защото иначе реакцията би била зараждане на други сепаратистки движения навсякъде в Европа. Но това няма да успокои нещата. В ситуация, в която няма правилен ход, най-неправилният възможен е да си заровиш главата, както направи Европа.

Целият конфликт обаче можеше да не се случва. Но по-страшното е, че не се вижда обръщане на спиралата, а завихряне навътре към конфликта, вместо той да бъде решен.  Това беше възможно да стане чрез нормална дипломация и посредничество на трета страна, която спокойно можеше  да бъде или някоя от европейските страни или някоя от европейските институции.

Основното, от което трябва да се водим в Европа, е, че всеки проблем има политическа и юридическа страна. В крайна сметка обаче политическите и юридическите рамки са зависими от човешките действия. И ако Европа в такъв момент губи идеята за своята човечност, никоя политическа или юридическа рамка не е е в състояние да я спаси.

Всичко е възможно. Има  заявления и от двете страни, че „бихме разговаряли, ако не коментираме проблема“. Тогава обаче разговорът няма да има смисъл. Тук е  и ролята на посредника  – да убеди и двете страни да направят компромиси.

 Повече чуйте от звуковия файл: