Агресията е специфична култура и има логика

Какви политически сюжети очертава  новият сезон и ще успеят ли локалните протестни акции да акумулират реална алтернатива на властта?  За мащаба на дадената заявка за скоростно  издирване на личности-спасители на България, „дребните“ наглед трусове в управлението на страната, амбициите и потенциала на политическите партии  - събеседник ще бъде политологът Страхил Делийски – преподавател в СУ „Климент Охридски“.  

Пореден знак, че в българското общество протичат вътрешно разрушителни процеси. С тези думи Делийски коментира побоя над учител от негови ученици в Селскостопанската гимназия в Садово.

Дотолкова  сме скъсали социалните връзки в обществото, институциите не работят и нямат авторитет, до такава степен сме се автоматизирали и всеки разсъждава от позициите на собствената си справедливост, че ако продължаваме така, не ни чакат добри дни.

Ако свържем случилото се с онова, което политиците правят, има една специфична логика за това в поведение от типа „Аз ще правя каквото си искам, не ме интересува нищо“, на което се дължат агресивните действия, ако щете в градския транспорт, в училището или на улицата.  Това е специфична култура, която се учи и логиката е следната: някой открадна 4 милиарда,  някой нещо направи ли му? Някой открадна 20 млн, някой нещо направи ли му? Това, че аз ще ударя някого, какво значение има на фона на всички онези поразии, които се правят и за тях никой не носи отговорност. Проблемът е комплексен. Политиците и партиите трябва да се замислят за това много сериозно.

Обективен процес е разкъсването между елит и неелит и това става не само в България. Случва се и в Европа, и в САЩ, политическите проекции на подобен тип разкъсване ги виждаме много ясно. Самото говорене, че има сблъсък между тези - отгоре и тези – отдолу, е резултат на емпирично наблюдение. Въпросът е какво се ражда от  този сблъсък. Дали той кара елитите да започнат да говорят на езика и на проблемите на тези отдолу или по-скоро дава терен да се появят някакви  нови „лидери“, които използвайки езика на тези – отдолу, да се доберат догоре. Това е тип процес, който протича в българското общество между управляващи и управлявани, който определено ще задава тон на политическата динамика във все по-голяма степен.

Въпросите не са технологични. Големият сблъсък между „горе“ и „долу“ става на равнище на култура, светоглед, шансове. Има огромни групи хора, които са буквално отхвърлени от социално-икономическата система и не могат „разкажат“ себе си, да проектират себе си в контекста на това, което ежедневно гледат по телевизията – че са щастливи, че трябва да ходят и  на почивка. Става въпрос за различни светове, което е лошо, подчерта още Делийски.