Прекарвайте повече време с децата си

Рисковете за децата от присъствие в социалните мрежи анализираме в програма "Точно днес" с психолога Христо Монов. 

Той дава и  примери за това как израства онлайн поколение с достъп до информация от всякакъв тип. 

Темата стана пак актуална след убийството на 11 годишното момиче в Бургас от 15 годишен младеж, след запознанство във Фейсбук.

Христо Монов: Нашите деца са много неподготвени в условията, в които живеят и това е нормално, те нямат жизнения опит, за да знаят, че не всичко, което получават като информация в средата, в която най-често пребивават, именно мрежата и социалните мрежи, е такава, каквато им се поднася.  Не всички, които са срещу тях са доброжелателни каквито са мама и татко и близките приятели, които лично познаваш, че не винаги онова, което ви обещават е онова, което в действителност ще ви се случи. Децата трябва да знаят, че животът по най-нелепия начи,н в най-прекрасната възраст на очакванията и надеждите може да бъде прекъснат, както се случи в Бургас. Светла му памет на детето!

Дори едно дете със специални образователни потребности, в случая се говори за някакъв вид интелектуална недостатъчност, то също има достъп до излияния в мрежата, въпреки тези проблеми и нещо повече – може да бъде и един добър манипулатор.

Мрежата е една среда на изследване и на безкрайни възможности, и затова човешките взаимоотношения да бъдат деформирани. 

Аз говорех за извършителя, който въпреки особеностите на личностното си развитие, все пак е успял да стигне до там, че едно дете, което би могло да се счита за лидер в тази среда, да я излъже, да я привлече, да се срещне с нея и в крайна сметка да я убие. Именно защото много бързо се развиха се развиха тези нови канали на комуникация изгуби тази своя роля. Много от родителите не могат и сигурно не са потребители на тези канали на комуникация.

 И затова в училище ми се ще още от началото на учебната година да започне една организирана, премислена кампания затова  да информираме родителите какви са новите реалности, в които растат децата ни и те да бъдат готови да посрещнат тези предизвикателства, да се грижат за децата си, защото това е основното задължение на нас, родителите.

Има време да се подготвят екипи, които да посетят училищата и в най-отдалечените краища на страната, защото ако идете там пак ще видите деца, които са с устройствата, с които влизат в тази среда на комуникация. А другите неща като битовите неуредици в училище нека да останат този път на втори план, а на първи план да са децата. Съответно би трябвало да се подготвят и някакви законодателни промени, които да гарантират сигурността на децата ни.

Според мен много добра е идеята да се прибират смартфоните на децата, когато са на училище, защото основното им занимание би трябвало  да учат, друг е въпросът какво учат нашите деца – дали се учат на това да общуват помежду си, да се себеизразяват, да овладяват изблиците на агресия,  но в много страни това е практика – по време на учебните занятия телефоните, не само смартфоните са на определено място и ако има някакъв проблем тогава под контрола на учителя те имат достъп до тях, примерно да съобщят нещо на родителите си ако има някакъв проблем, но това да видиш дори в час  те си правят клипове, те самите ги пускат. Това би могло да бъде контролирано и трябва да бъде, най-малкото, за да ги дисциплинираме в някаква степен и затова как полезно може да се използван един такъв мощен канал както за комуникации, така и за информиране. Затова е добре в училище да дисциплинираме децата по отношение на използването на различните начини и форми на общуване между хората в този наш съвременен, динамичен, глобален свят.

Действително съдържанието на социалните мрежи най-често е свързано с непремерени начини на взаимоотношения. Не случайно напоследък най-ужасната форма на агресия между децата е именно тази в социалните мрежи. Създаването на фалшиви профили, на фалшиви новини – това са нови начини на посегателства върху личността, към които съвременното дете е много чувствително. За съжаление по-ужасна е онази агресия, която е класическата и която нашите деца непрекъснато чуват и виждат като се започне от семейството, мине се примерно през обичайните среди.  Вижте какво се случва в едно средство за градски транспорт, не знам как е при вас, в Пловдив,  но на мене ми се зачервяват ушите, когато се качат деца, при това деца на  10 –11 г. в трамвая  и начина, по който си говорят и комуникират е преди всичко една вербална агресия и след вербалната агресия идва и инструменталната агресия. Така че нека да погледнем средата, дори политиците да са малко по-премерени в начина, по който говорят, чуйте какво се лее понякога от трибуната на Народното събрание, а няколко пъти от началото на новото Народно събрание почти са стигали до физическа агресия.

Аз много говоря по тази тема и пак ще го повторя – важно е какво учат и как го учат нашите деца в училище. Например, голяма гордост на някои хора е новият закон за предучилищно и училищно образование, няма да го коментирам, но само едно ще кажа – философията на този закон налагаше според мен образователните стандарти да са неизменна част от него, за да не може всеки, който дойде с наредба, министър примерно, да променя тези стандарти. Да се знае, че примерно какъвто е цикълът в нашето училище, няма да променяме учебните програми по определеви предмети. И ако това беше станало в Народното събрание сигурно щеше да има един по-широк дебат точно по темата какво и как учат нашите деца.