Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Храмов празник на „Св. Св. Флор и Лавър“ над Дебращица

Параклисът в местността "Дбора вода" е единственият с това име на Балканския полуостров

На 18 август се чества и празникът на светците Флор и Лавър. Те са известни каменоделци, спасили чрез молитвите си дете от ослепяване. Параклисът „Св. св Флор и Лавър“ над пазарджишкото село Дебращица е единственият с това име в целия Балкански полуостров. Той е построен на мястото на мъжки манастир, съществувал там преди турското нашествие. Турците разрушили манастира.

През 1905-а в Дебращица дошъл монах Елисей с няколко свои братя. Заедно с хора от селото те тръгнали след Елисей, който търсел в гората свещена икона. В местността Добра вода монахът показал стар дъб, където започнали да копаят и открили чудодейната икона на Светите Флор и Лавър. На мястото хората изградили малък параклис. Той обаче запустява заради забраната да се служи в него. Параклисът е възстановен през 1996 година и оттогава всяка година на 18 август се отбелязва празникът на двамата светци Флор и Лавър.

Богомолци от цялата страна прииждат от вчера в едноименния параклис, където имаше и вечерно богослужение. На храмовия празник хората преспиват в параклиса и околността му за изцеление от болести. Днес архимандрит Яков ще отслужи божествена света литургия. По традиция свещениците изнасят чудодейната икона на двамата светци, която се съхранява в църквата в село Дебращица. Иконата има белег от счупване, който минава през средата. Хората обаче вярват в чудодейната й сила. Легенда разказва, че дете върнало зрението си, а чудото станало, след като светите братя Флор и Лавър цяла нощ се молили на Господ за изцерението.

Отец Стефан Йорданов, свещеник в параклиса „Св. св Флор и Лавър“, разказва, че в него са се случвали много чудеса – деца, които имат проблеми с говора, проговарят, жени се сдобиват с деца. През миналата година параклисът е изцяло обновен, отбеляза отец Стефан.

Снимка







Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Тази година "Пловдив 2019" финансира фестивали с близо 2 млн. лева

1 милион и 900 хиляди лева ще инвестира тази година Фондация „Пловдив 2019“ в различни по мащаб проекти. От общо 43 проектни предложения, които са постъпили по отворена покана „Фестивали и големи събития“ експертното жури класира 25 от тях, което е двойно повече в сравнение с миналата година. Селекцията включва ключови събития, характерни за..

публикувано на 28.02.25 в 15:04

Весела Ножарова спечели конкурса за куратор на Националните есенни изложби

Проектът на Весела Ножарова носи заглавието „Частица от река” и прави връзка между Георги Божилов-Слона и съвременните автори. Ножарова спечели в конкуренцията на още два проекта на Моника Роменска и Пламена Рачева и Яна Костова.  В проекта си „Частица от река“ Весела Ножарова, която е тазгодишният куратор на Националните есенни изложби,..

публикувано на 28.02.25 в 14:00

Обявиха номинираните книги за наградата "Иван Николов"

Шест поетически книги бяха номинирани за наградата в Националния конкурс за поезия „Иван Николов” за 2025 г. От издателство "Жанет 45" съобщиха, че на  днешния ден, 28-ми февруари, който е и рожден ден на патрона на наградата Иван Николов, обявяват излъчените от журито номинации. Те са избрани сред предложените за участие в конкурса общо 67..

публикувано на 28.02.25 в 12:12

В "Срещите" за християнството и езическите празници

Никого няма да изненадам с наблюдението, че България е една от страните със съжителство и до днес на предхристиянските митологични вярвания и християнската вяра. Но как ни легитимира това? С проф. Мария Шнитер в дена на Баба Марта питаме: "Езичници ли сме?" И какво значи това?

публикувано на 28.02.25 в 11:25

„Алтер его” - за словото, песните и карикатурите на Хр. Карастоянов

На 22-ри февруари големият български писател Христо Карастоянов щеше да навърши 75 години. В „Алтер его“ не успяхме да отбележим конкретната дата по обективни причини, но затова пък ще направим това тази събота и то по малко по-нетрадиционен начин.  Ще разговаряме за Дядото с известния поет, журналист, фотограф и сатирик Владислав..

публикувано на 28.02.25 в 10:06