Великите европейци - Александър Македонски, първа част

Какво му трябва на един младеж, освен малко гений, много свят, който да завладее и ранна смърт за вечна слава? А-а, щях да забравя – трябва също да се казва Александър. И да бъде Александър.

Името Александър е комбинация от гръцките думи „алексо” - „защитавам” и „андр” – „човек”, то означава „защитник на хората”. Но нищо, което повече да противоречи на основната дейност на Александър Македонски, не би могло да му се сложи като име. Защото неговата дейност се свежда основно не до защита, а до нападения над народи и племена по всички краища на познатия тогава свят, до завладяването и управлението им, ако са добри и послушни – и изтребването им до крак, ако не слушат и се защитават прекалено. Всичко това се развива преди 23 века - между възкачването на Александър на македонския престол през 336 и смъртта му през 323 г. пр. н. е. Да, неговият предизвикателен поход срещу съдбата продължава едва малко повече от 12 години, но през това време македонският цар става също Фараон на Египет, цар на Азия и Персия, Цар на царете и Господар на четирите краища на света. Но в историята той остава като Александър Велики и много наистина велики мъже после боготворят името и искат да следват делата му. В същото време, въпреки че делата му се вършат пред много очи, животът му е обрасъл в тайни и загадки. И точно Александър стои в основата на комплекса, който образува „архетипа на героя”, тоест, станал е неделима част и от личната психика на европееца, и отолективното подсъзнание – или надсъзнание, да го кажем - на великата европейска цивилизация.

Александър е роден през 356 г. пр. н. е. в Пела, столицата на антична Македония, чиито останки са на около 40 километра северозападно от Солун. Баща му е цар Филип II Македонски, майка – неговата четвърта съпруга, епирската принцеса Поликсена, при женитбата си преименувана на Миртила и още веднъж - на Олимпия или Олимпиада, през същата 356 година. Тогава колесница на цар Филип печели Олимпийските игри и преименуването е в чест на тази победа. Да, знам – само три изречения, а толкова много въпроси. Ще опитам да отговоря поне на част от тях, за да схванем донякъде духа на времето и мястото, в което се ражда и расте Александър. А това пък може да обясни някои необясними постъпки в зрелите му години. Антична Македония възниква през 640 г. пр. н. е. и съществува почти 5 века, докато Рим я покорява през 148 г. пр. н. е. Според Херодот пръв цар на Македония е Пердика I, поставил начало на династията на Аргеадите и управлявал в столицата Еге, позната още като Вергина. Пердика пък е потомък на Темен, митичен цар, управлявал Аргос през 12-11 век пр. н. е. и праправнук на още по-митичния герой Херакъл. Когато през 359 г. пр. н. е. Филип II поема властта, Македония е бедна и слаба провинция, сбутана между силните елински градове на юг и винаги готовите за плячка траки и илири на север. Новият цар слага ред първо в собствената си къща, като се разправя с другите възможни претенденти за властта. После се концентрира върху качеството на армията. Като истински военен гений, той измисля тъй наречената „македонска фаланга”, нова бойна единица, чиято роля и ефективност в древността може да се оприличи с тази на танкова армия през Втората световна война. Войниците във фалангата са въоръжени със сариса - копие, дълго пет метра и половина, с което те боравят изключително умело както в нападение, така и в отбрана. Това, заедно със стената от щитове, която изгражда фалангата, плюс новата роля на реорганизираната конница, прави македонската армия изключително силна. За няколко години Филип IIне само укротява северните съседи, но тръгва на юг и изток – в Егейска Тракия и Централна Гърция. А щом докопва атинската колония Амфипол на Халкидики, тамошните златни мини му осигуряват най-важното средство за водене на експанзионистична политика - парите.

Филип II не спира да воюва и разширява античното македонско царство. На север то стига до Дунав, на изток до Византион, бъдещият Константинопол, на Запад обхваща Илирия или днешна Албания, на юг - цяла Елада, без Спарта. Така изглеждат нещата през 338 г. пр. н. е., след победата над Атино-Тиванския съюз при Херонея. Но Филип е умен, той не иска да има силните гръцки полиси за врагове, а за съюзници, затова сключва с тях тъй наречения Коринтски съюз. Целта е да се подготви военен поход срещу стария враг на елинския свят – Персия. Филип е назначен за нещо като изпълнителен директор на този съюз с титлата „хегемон”. Това му стига, той добре знае, че гърците не биха го признали за цар, защото смятат македонците за не-елини, за варвари. Сложна тема е какво племе всъщност са древните македонци. Тук няма да го решим, но все пак малко ориентация. От една страна, по повод агресията на Филип II, Демостен, политически водач в Атина и знаменит оратор, казва в своите „Филипики”: „Македонският цар няма нищо общо с Гърция и с гръцката култура. Той е варварин, тиранин, деспот, който няма да спаси, а ще задуши и последните остатъци от елинската независимост, свободолюбие и култура”. Самият Александър после е наричан от гърците „филелин”, тоест, „приятел на гърците”. Което обаче значи – не грък. Част от изследователите смятат, че македонският език е гръцки, други – че е различен, но тъй като няма своя писменост, за всякакви цели се използва гръцкото писмо, както правят също траките и илирите. От друга страна, произходът на македонците от династията на Аргеадите ги прави елинско племе. Ако щете, има и аргумент, че планината Олимп, домът на гръцките богове, е всъщност на територията на Македония. Сам Александър е силно пристрастен към гръцката култура. Нищо чудно, след като три години го учи не друг, а Аристотел и Илиада е книгата, която чете цял живот. По време на военните походи Александър говори гръцки с всички, освен с македонските войници, армията му почита гръцките богове и спазва гръцките празници, а като основен резултат от изградената огромна световна империя се сочи силното проникване на елинистичната култура по Средиземноморието, в Мала Азия и навлизането ѝ дори в Индия. Така или иначе, сигурно е едно – всички страсти по темата какъв е по народност Александър Македонски, са плод на нови времена и нови политически амбиции. Хората преди 23 века, включително самият Александър, изобщо не биха ви разбрали, ако ги попитате към коя нация принадлежат. 

По времето, когато Филип основава Коринтския съюз, синът му, къде на шега, къде на истина, се опасява от възможността баща му да завладее целия свят и да не му остави нищо. Александър вече е пораснало момче, с характер, с практически способности на воин и водач на воини, амбициите му още не са особено ясни, но са огромни. Те обаче се раждат не само докато наблюдава подвизите на баща си и расте с фройдистката идея да го надмине. И не са плод само на магьоснически внушени от обичливата му, силна по характер, предана, амбициозна и често безскрупулна в полза на сина си майка. Те идват и от някои легенди за произхода му, които той знае от дете, а после използва, за да си прави политически ПР – например в Египет. Една от историите е свързана със сънища. Преди сватбата си с Филип, Олимпия сънува, че утробата ѝ е ударена от гръм, а роденият от него пламък се пръсва „на далече и нашироко”. Да напомня – това е директна препратка към предбрачна връзка с върховния бог Зевс, Гръмовержецът. От своя страна пък Филип, но малко след сватбата сънува, че затваря утробата на жена си с печат, на който е гравиран лъв. Има друга, още по-легендарна версия, която дори още по-директно сочи Зевс като баща на Александър. Според нея Върховният слиза нощем при младата красавица, в образа на змия. Мъжът ѝ се усъмнил, че става нещо нередно, погледнал през ключалката на спалнята и видял, каквото видял. Но Зевс го усетил и треснал ключалката с гръм, така Филип ослепял с едното око. Историята е хубава, при това Филип II наистина е сляп, но губи окото си в битка, за което има много свидетели. Има също един разказ, който едва ли Олимпия би искала синът ѝ да чуе. В него тя е измамена от египетски жрец и висш сановник, потърсил в Пела политическа закрила. Той съблазнява младата булка на Филип II чрез магия и, преобразен като Зевс, я посещава всяка вечер. Разказва се също и за някои интересни от гледна точка на тогавашните магически времена съвпадения. Например Филип II, който в онзи момент е на война, получава в един и същи ден както известието за раждането на сина си, така и новината за победата на колесницата си в Олимпийските игри. Още по-митично обаче звучи твърдението, че Александър се ражда в нощта, когато е подпален храмът на Артемида в Ефес, едно от седемте чудеса на тогавашния свят. На въпроса защо силната богиня не е защитила храма си, има подобаващ отговор – защото по това време тя е край постелята на Олимпия и помага за раждането на Александър. Е, и как с такива истории зад гърба си да не тръгнеш после да твориш история, като завладееш света.