Великите европейци - Дейвид Лойд Джордж

Често наричат Дейвид Лойд Джордж „уелският магьосник”, приятелите му - с възхита, враговете – с ирония. Както и да се оценява политическото му наследство обаче, Лойд Джордж е министърът, който въведе социална система във Великобритания и стартира реформи, които родиха „обществото на благоденствието”. 

Той е автор и на светата истина – никоя пропаст не може да се прескочи на два скока. Лойд Джордж знае това добре, защото понякога се опитваше.

Фредерик Делиус, Рапсодия 1

Дейвид Лойд Джордж е човек, който върши много „първи” и някои „последни” неща. Той е първият и единствен уелсец - британски премиер. Също е първият и единствен на този пост, за когото английският е втори език. През 1890 става най-младият депутат, а накрая председателства Камарата на общините като човек с парламентарен стаж от 55 години. Какво да кажем пък за факта, че е първият и единствен адвокат на „Даунинг стрийт” 10. И политикът, въвел общия пенсионен фонд, здравните осигуровки и прогресивното подоходно облагане във Великобритания. 

През 1915 година точна Лойд Джордж внася „Законът за незрелите уискита”, който и досега е манна небесна за всички пияници по света, защото премахва продажбите на незрелия бял първак и слага минимум от три години за отлежаване на ирландските и шотландските уискита. Със сигурност той не е първият британски политик - женкар до мозъка на костите си, но е може би единственият, опазил кариерата си от публичен секс скандал, въпреки многото си врагове. И въпреки, че живее с жена си 52 години, през 30 от тях има почти официална любовница, а изневерява и на двете с когото му падне. По подобен начин му се разминават и корупционните случаи, в които е замесен. 

Със сигурност обаче се знае, че Лойд Джордж е последният политик от либералната партия, застанал начело на Великобритания. След като през 1922 той напуска премиерското кресло, нито един виги повече не сяда в него и до днес.  

Фредерик Делиус, Фантастичен танц 

Дейвид Лойд Джордж е роден през 1863 година в Манчестър. Родителите му са уелсци, но в корените му се преплитат английска и ирландска кръв, така че ако в жилите му течеше и малко шотландско уиски, щеше да е наистина най-комплексният британец. Семейството Джордж е от ниските нива на средната класа. Баща му е директор на малко училище, но скоро умира от пневмония. Майка му продава семейната ферма и се мести при брат си в Уелс. 

Така вуйчо Ричард Лойд - обущар, проповедник в малка баптистка общност, човек с радикални визии и привърженик на либералите, се оказва най-влиятелна фигура за младия Дейвид Джордж, включително за политическите му възгледи. Всъщност точно от вуйчо си младежът заема това Лойд, на което цял живот държи и често ползва като първо име. Отначало той учи в училище на англиканската църква, но продължава с частни учители. Смята се, че бедното детство определя склонността му като политик да е с „обикновения човек”. 

Обаче биографът Джон Григ казва, че детството на Лойд Джордж не е нито така бедно, нито така нещастно, колкото на него му се иска. Двусмислени са отношенията му и с бога. Макар да израства като част от малка баптистка група, Лойд Джордж рано се отдалечава от религията – но остава верен на външните религиозни прояви. Друг негов биограф, Дон Крейгър, пише, че в един момент Лойд Джордж става „деист, а може би дори агностик, но запазва склонността си да ходи на църква и вкуса към добрата проповед”. И защо не, добрата проповед има толкова общо с добрата политическа реч. 

Великолепният ораторски талант на Лойд Джордж се дооформя по време на работата му в адвокатска кантора и изучаването на юридическите науки. През периода преди да влезе в голямата политика, младежът е твърде активен по теми като поземлената реформа, отделянето на църквата от държавата, а също опитва да създаде националистическа уелска партия по подобие на ирландската Шин Фейн. Темите са много актуални в Уелс и му носят слава, а през 1890 е избран в Камарата на общините.

Фредерик Делиус, Над хълмовете 

Лойд Джордж влиза в голямата политика със същата стръв, страст, енергия, егоизъм и блестящ успех, които показва и в отношенията си с жените. В Уелс нищо не може да се скрие и Лойд Джордж е известен коцкар. През 88-ма той иска ръката на Маргарет Оуен, но баща ѝ не я дава. Все пак кандисва, но месеци след сватбата Лойд върти любов с либералната активистка Мисис Джи. Ражда им се дете, има усложнения. Жена му никога не разбира за тази връзка, но, въпреки, че разбира за доста други, ражда му пет деца и остават женени до смъртта ѝ през 41-ва. 

В един момент любовният живот на Лойд Джордж става популярен почти колкото димящата пура и уискито на приятеля му Уинстън Чърчил. Някои го наричат „козелът” или „пръчът”, други - „магарето” заради плъзналите слухове за изключителния размер на половия му орган. Един английски висш офицер пише в мемоарите си: „Избягвах да давам на правителството секретна информация, знаех, че министрите ще я споделят с жените си, а Лойд Джордж – с нечия чужда жена”. Големият му син Ричард по-късно пише, че на баща му, „оставен покрай красива жена, може да се има доверие точно колкото на тигър в компанията на газела”. И разказва как в една кръчма среща свой полубрат, който му е лика-прилика и получава издръжка от щедрия им общ баща. Лойд Джордж е на 48, когато среща 22-годишната Франсис Стивънсън. 

Тя слуша негова реч и се усеща хипнотизирана. Както признава по-късно: „Попаднах под влиянието на сребърния му глас и електричната му личност. Чувствах, че по мистериозен начин се вмъквам в неговата орбита”. И наистина се вмъква, отначало Лойд Джордж наема Франсис за гувернантка на дъщеря си, после я прави свой личен преводач от френски, а през 1913 директно заявява, че може да му стане личен секретар, но ако се съгласи да му бъде и любовница. Тя и без това го обича, така че остава с него 30 години, минава през поне два аборта, ревност, изневери и нелек двойствен живот. След смъртта на жена му Маргарет, Франсис най-после доживява да се омъжи за голямата си любов – тя е на 54, той – на 80.

Делиус, В лятната градина, 54.17 

Та ето какво имах предвид – със същия чар и безцеремонност, с които се движи сред жените, Лойд Джордж маневрира и в политиката. Между 1908 и 1915 година той е министър на финансите в либералното правителство на Херберт Аскуит, въвежда тъй наречения„народен бюджет” и ред новаторски социални закони,  придружени от сериозен данъчен удар върху класата на заможните. Има съпротива, но всичко му се разминава без сериозни негативи. 

Нещо повече, вероятно именно тези мерки на Лойд Джордж заздравяват обществото в навечерието на Първата световна война и се оказват решаващи за британската победа в нея. Когато през 1916 поема премиерския пост, Лойд Джордж е в конфликт с водещите генерали, с право ги обвинява за безумните жертви във вайната. Въпреки, че те имат политическо и медийно влияние, а се ползват и с подкрепа от двореца, той разиграва картите така, че ги лишава от реална власт на фронта. Когато в един момент е обвинен за използване на вътрешна информация и далавери с акции в тъй наречената „афера „Маркони”, Лойд Джордж се измъква сух от водата, като честно твърди, че никога не е имал отношения с „тази” компания. И не лъже. Той няма отношения с британския клон, за който основно става дума, но има с американската фирма-майка, за което обаче мълчи. И получава наистина достатъчно информация, за да купи акции по една лира, които при отварянето на борсата се котират по три, а в края на деня – по 4 лири. 

Сред големите си политически успехи самият Лойд Джордж брои ролята си в изработване на Версайския договор, с който, макар неуспешно, се опитва да постави началото на нов европейски ред след Първата световна война. На преговорите в Париж той опитва да балансира между прекалено либералния американски президент Удроу Уилсън, който нищо не разбира от Европа и нейната политика, и прекалено консервативния и свиреп спрямо победените германци французин Клемансо. Намесата на Лойд Джордж предотвратява както възможността Германия да не плати нищо за агресията си, както смята Уилсън, така и пълното ѝ разкъсване и съзнателното съсипване на икономиката ѝ, както настоява Клемансо. Знаем какво стана от този баланс, но никой не знае дали нямаше наистина да е още по-зле, ако беше надделяла някоя от другите позиции. Факт е обаче, че още със самото подписване на Версайския договор, един от германските генерали се обръща към победителите и казва – „среща след 20 години”. 

Така или иначе, Лойд Джордж е британски премиер до 1922 и успява да свърши още доста полезни неща. След това под натиска на консерваторите, с които е в коалиция, подава оставка и никога повече не се връща нито на премиерския пост, нито в истинската голяма политика. Три месеца преди смъртта си получава уредена от Чърчил графска титла и място в Камарата на лордовете, където обаче никога не стъпва. През 1945 умира болезнено от рак - вече без да е способен да обича нито жените, нито политиката. 

Фредерик Делиус, Концерт за чело