Израелският поет Амир Ор за първи път издава своя книга на български език, макар да гостува за втори път у нас на фестивала София: Поетики. Стихосбирката се нарича „Езикът казва“ (художник Иво Рафаилов). А ето какво казват за Амир Ор двамата му преводачи Антония Апостолова и Роберт Леви: Да превеждаме тази поезия означаваше да се превърнем в поетични археолози, които разкриват натрупани един върху друг смислови пластове изпод любимото на Амир „море и пясък, пясък и море“. Всяка дума е поливалентна, щедро отдава значения, отвежда те навътре и надалеч, чак в Библейско време, така че преводачът се изправя пред изобилие от избори. Това обаче никак не е улеснение. Защото трябва да бъде предаден на български език поет със специфичен облик, при който всекидневното и насъщното се смесват с мистичното, неодушевеното оживява, живото става натюрморт, самите думи стават субекти. Всяка грешка в избора може да потопи поета Амир Ор. Тук още повече трябва да се внимава, защото освен всичко друго преводът засяга повече от два езика: не само български и английски, но и иврит, оригиналният език на написването на стиховете, а този древен език ползва само сегашно, бъдеще и минало свършено време.
Ето
Ето моите показания:
около петдесетте, баща на осемгодишно (не го виждате)
превръща думите в поезия, обича, мрази (и това не виждате), всъщност
едно диво създание, ето:
душевни рани, бунт, устни – твърде чувствителни, цял е очи (както виждате)
и всъщност каквото огледалото издава, е не по-дълбоко
от онова, което скрива. Огледалото отразява
двуизмерна карта на Битието,
оформяща появата на Желаното.
Портрет, за миг надникващ от тълпите на душата;
а душата?
Какво бих могъл да ви разкрия за нея, което вече да не знаете?
Ето пшеничния клас, който пониква от нищото,
Ето ножа,
който го отрязва от Него.
Амир Ор е израелски поет, романист и есеист, признат за водещ глас на новото поколение в световната литература. Роден е в Тел Авив през 1956 година. Автор е на единадесет стихосбирки на иврит. Неговите последни книги са „Сърце звяр” (2010), „Пророчеството на лудия” (2012), „Плячка” (Избрани поеми 1977-2013) и „Криле” (2015). Стихотворенията му са преведени на повече от четиридесет езика, публикувани са във водещи сайтове за поезия, списания и антологии, така както и в двадесет книги в Европа и Америка. На премиерата на „Езикът казва“ в София Амир Ор чете своите стихотворения на иврит.