Шест месеца след Националния референдум подкрепата за мажоритарния вот спада, а доверието в банковата система на страната расте. Крехкото доверие към институциите и политическата система подлежат на корекция в зависимост от външни и вътрешни фактори, които всеки гражданин отчита индивидуално като ниво на сигурност и перспектива за себе си. Какви знаци за обществените настроения свързани с начина на гласуване дава изследването на „Галъп интернешънъл“. По темата – политологът Христина Тодорова часове преди промените в Изборния кодекс да влязат за обсъждане в Парламента.
Изследването ни отчита месеците преди Референдума до днес. Подкрепата за мажоритарното гласуване, започнала от около 80%, в момента е намаляла чувствително, защото сега достига около 56%. Това е голяма разлика. Трябва да отчетем и степента на недоверието към този въпрос, която стартира от около 6%, а в момента делът му е около 17%. Расте и делът на хората, които твърдят, че не разбират промяната – около 26% сега.
Какво повлия сегашните резултати? След Референдума стартира широк обществен дебат за това какво представлява промяната. И ако много от хората, подкрепили Референдума, тогава го направиха, заради другите въпроси и решиха и на този въпрос да отговорят с „да“ чисто импулсивно, сега започват да разбират същността на промяната, която се иска в изборното законодателство. Със сигурност обаче тези промени и „дърпания“ между основните парламентарно представени политически сили не помагат на обществото да вземе решение дали иска тази промяна или не. Минусите сякаш излизат сега след Референдума и обществото не е сигурно, дали подобна промяна би му донесла желаните реформи за развитието на държавата.
Можем да обърнем внимание и на факта, че ако обществото има нагласа за провеждане на съдебна реформа, защото се надяваме да бъде осъществена такава, за нея не би ни помогнало изборното законодателство.
За последните 6 месеца забелязваме спад на доверието, въпреки че то запазва високи нива, би могло и да продължи тенденцията на движение надолу. Общественото мнение е силно повлияно от това, кои партии подкрепят дадена изборна, и не само, законодателна промяна. То се влияе от това, как народните представители или отделни политически личности водят дебата за промените в изборното законодателство. Но за да може обществото наистина да разбере тези промени, както и механизма, по който ще се гласува, това ще се случи на следващите избори. Обществото трябва да види как работи целият механизъм и да определи дали това му харесва, или – не.
Ружка Генова е наш гост в първата седмица на март 2025 година. В края на 2022 година международната майсторка по шахмат бе обявена за училищен ръководител №1 от Министерството на младежта и спорта. Ружка Генова е директор на Спортно училище „Васил Левски“- Пловдив от 1 юли 2019 година, преди това от 2001 до 2013 година е била заместник-директор..
Европа обяви план за най – мащабното превъоръжаване от Втората световна война насам. Милиарди заеми за оръжие. А идеята на първата европейска общност – Европейската общност за въглища и стомана, бе недопускане на нова война и гарантиране на Световен мир. След 75 години Обединена Европа се готви за война. Същевременно, вече няколко..
Отбрана за сметка на кохезионните фондове? Какво ще се случи с парите по Плана за възстановяване и устойчивост? Ще разреши ли Европа неусвоени от България средства да се използват за отбрана? И как всичко това ще се отрази на страната ни - темата коментира в програма "Ден след ден" икономическият анализатор Кузман Илиев, лидер на партия "България..
Създаването на държавни магазини за български храни в пощите с надценки до 10%. Мисия възможна ли е идеята на Делян Пеевски, която ще се вкара между двете четения на бюджета? Търсим коментара на социолога Кънчо Стойчев , който е член на Съюз „Произведено в България”. Кънчо Стойчев смята, че подобна посока на мислене е правилна. "Още преди 20 години..
Решенията за новата политика на ЕС в областта на сигурността се взимат от същите хора, които преди 5 години със същата тържественост приеха Зелената сделка, а посля я отмениха, така че съм много хладно настроен и скептичен за това, което сега се предприема, коментира последната среща за Украйна в Брюксел политологът Тончо Краевски. Виждаме голяма..
Ясно
Разкъсана облачност