След 40 години в Истанбул, родената в с. Устина Несрин Сипахи Къратлъ се завърна в родината си с благотворителна кауза и с въпроси за общностното живеене, етническата толерантност, настоящето и бъдещето на Балканите. Сподели ги и в eфира на Радио Пловдив.
Несрин споделя мъчителната съдба на емигрантите, завършва икономика, работи в банка, специализира балканска история. Заедно с родителите си, 17-годишна, заминава за Истанбул през 1972 г. по междуправителствена спогодба между Сюлейман Демирел и Тодор Живков. В съответствие с документа, живеещите в страната турци, които имат роднини в Турция, са можели да се изселят. Семейството решава да се възползва от факта.
По думите й, Несрин Сипахи е доловила неясноти около бъдещето на етническите турци в България, което е намерило потвърждение по-късно през 1989-та година.
Народите се уважаваме, но грешните политики правят лошите неща, заяви Несрин Сипахи. Устина и Кричим са исторически и интересни села, за тях има свидетелства и в архивите.
Днес обаче наблюдавам, че турците, които се изселиха през 1989 г., те правят грешки. Ние бяхме от неизгонените, но ако бяхме изгонени и ние, тогава се питам какво би станало с нас? Родната ни страна е България, това е родината ни и всички, български турци, които се изселиха по наше време, мислят така. Изселниците от 89-та обаче правят политическите грешки. Те могат да бъдат манипулирани лесно от турската държава. А ние обаче не се занимавахме с политика. За нас България е градина от хубави цветя.
По думите на Несрин Сипахи, проблем е, че в Турция се разпространява тезата, че живеещите в България турци нямат право да изучават майчин турски език. Това абсолютно не отговаря на истината. Майчиният турски език е свободно избираем за учениците и според Конституцията от 91- ва година, 36 чл. Официалният език в България обаче е българският, държавата си има закони, които трябва да се спазват, подчерта Несрин Сипахи. Ако Конституцията позволява да изучаваш майчин език и той не се учи, тогава се появява проблем. Това се отнася и за българските общности по света, на които се забранява изучаване на майчиния език. Това е асимилация. Когато хората слушат, че се забранява, вярват, а това не е вярно.
Между България и Турция трябва да има мостове не за политики, а за култура, както каза Ататюрк. Днес в университетите в Турция има много малко специалисти, които преподават вярно фактите от балканската история.Има много напрежение в света, Турция има врагове навън и вътре в държавата. Балканите са опасно място, защото времето е тежко и всяка държава трябва да погледне сериозно на този въпрос. Балканите са нашето сърце, каза Несрин Сипахи.
Интервюто с Несрин Сипахи може да чуете в звковия файл.
Точно преди 82 години около 600 еврейски семейства от Пловдив са събрани в 2 часа през нощта на 9 март в двора на еврейското училище. Всички е трябвало да се качат на влаковете на смъртта и да бъдат откарани в концлагери. Тогава митрополит Кирил прескочил оградата отишъл при тях и им казал, че ще легне на релсите, но няма да позволи влаковете..
Ружка Генова е наш гост в първата седмица на март 2025 година. В края на 2022 година международната майсторка по шахмат бе обявена за училищен ръководител №1 от Министерството на младежта и спорта. Ружка Генова е директор на Спортно училище „Васил Левски“- Пловдив от 1 юли 2019 година, преди това от 2001 до 2013 година е била заместник-директор..
Европа обяви план за най – мащабното превъоръжаване от Втората световна война насам. Милиарди заеми за оръжие. А идеята на първата европейска общност – Европейската общност за въглища и стомана, бе недопускане на нова война и гарантиране на Световен мир. След 75 години Обединена Европа се готви за война. Същевременно, вече няколко..
Отбрана за сметка на кохезионните фондове? Какво ще се случи с парите по Плана за възстановяване и устойчивост? Ще разреши ли Европа неусвоени от България средства да се използват за отбрана? И как всичко това ще се отрази на страната ни - темата коментира в програма "Ден след ден" икономическият анализатор Кузман Илиев, лидер на партия "България..
Създаването на държавни магазини за български храни в пощите с надценки до 10%. Мисия възможна ли е идеята на Делян Пеевски, която ще се вкара между двете четения на бюджета? Търсим коментара на социолога Кънчо Стойчев , който е член на Съюз „Произведено в България”. Кънчо Стойчев смята, че подобна посока на мислене е правилна. "Още преди 20 години..