След 40 години в Истанбул, родената в с. Устина Несрин Сипахи Къратлъ се завърна в родината си с благотворителна кауза и с въпроси за общностното живеене, етническата толерантност, настоящето и бъдещето на Балканите. Сподели ги и в eфира на Радио Пловдив.
Несрин споделя мъчителната съдба на емигрантите, завършва икономика, работи в банка, специализира балканска история. Заедно с родителите си, 17-годишна, заминава за Истанбул през 1972 г. по междуправителствена спогодба между Сюлейман Демирел и Тодор Живков. В съответствие с документа, живеещите в страната турци, които имат роднини в Турция, са можели да се изселят. Семейството решава да се възползва от факта.
По думите й, Несрин Сипахи е доловила неясноти около бъдещето на етническите турци в България, което е намерило потвърждение по-късно през 1989-та година.
Народите се уважаваме, но грешните политики правят лошите неща, заяви Несрин Сипахи. Устина и Кричим са исторически и интересни села, за тях има свидетелства и в архивите.
Днес обаче наблюдавам, че турците, които се изселиха през 1989 г., те правят грешки. Ние бяхме от неизгонените, но ако бяхме изгонени и ние, тогава се питам какво би станало с нас? Родната ни страна е България, това е родината ни и всички, български турци, които се изселиха по наше време, мислят така. Изселниците от 89-та обаче правят политическите грешки. Те могат да бъдат манипулирани лесно от турската държава. А ние обаче не се занимавахме с политика. За нас България е градина от хубави цветя.
По думите на Несрин Сипахи, проблем е, че в Турция се разпространява тезата, че живеещите в България турци нямат право да изучават майчин турски език. Това абсолютно не отговаря на истината. Майчиният турски език е свободно избираем за учениците и според Конституцията от 91- ва година, 36 чл. Официалният език в България обаче е българският, държавата си има закони, които трябва да се спазват, подчерта Несрин Сипахи. Ако Конституцията позволява да изучаваш майчин език и той не се учи, тогава се появява проблем. Това се отнася и за българските общности по света, на които се забранява изучаване на майчиния език. Това е асимилация. Когато хората слушат, че се забранява, вярват, а това не е вярно.
Между България и Турция трябва да има мостове не за политики, а за култура, както каза Ататюрк. Днес в университетите в Турция има много малко специалисти, които преподават вярно фактите от балканската история.Има много напрежение в света, Турция има врагове навън и вътре в държавата. Балканите са опасно място, защото времето е тежко и всяка държава трябва да погледне сериозно на този въпрос. Балканите са нашето сърце, каза Несрин Сипахи.
Интервюто с Несрин Сипахи може да чуете в звковия файл.
Еднозначно вървим към избори, май , заяви пред Радио Пловдив журналистката Стояна Георгиева , главен редактор на сайта mediapool.bg. Тя нарече разцеплението в ПП-ДБ тактическо и припомни, че от ДБ са деклалирали, че не искат да влизат в някакво мнозинство, в окето участва и партия "Възраждане". Затова, по думите й, е логично тези..
"Пипането с нечисти ръце на Конституцията е част от факторите, които ни вкараха в тази криза. Конституционните промени, осигурени с подписа на Делян Пеевски от старана ПП-ДБ са причините за кризата, на която сега виждаме проявленията. Блокажът на Парламента, и то рекордно дълго време, издава това, че политическата криза навлиза в ново качество и..
Мемориална плоча в памет на репресираните от комунистическата власт тютюноработници при стачката през 1953 г. беше открита в Пловдив по инициатива на Съюза на офицерите от резерва „Атлантик“ и Клуб на жените ДСБ Пловдив, с подкрепата на Министерството на отбраната. Пловдивската стачка през 1953 г. е стачка на тютюноработничките срещу..
Делото в Административния съд в Пловдив за това дали кариерите за инертни материали над Белащица могат да възобновят работа бе отложено за декември. Това съобщи а двокат Снежана Стефанова в програма "Ден след ден". На днешното заседение бе изслушана тройна експертиза от специалисти по водите, която казва ,че по никакъв начин кариерната дейност..
БДЖ остава монополист в обществената услуга за превоз на пътници. Това е регламентирано от решение на служебното правителство от 30-ти октомври. В същото време Синдикатът на железничарите към КНСБ поиска среща с транспортния министър Красимира Стоянова, която в медиите обяви, че ще разделят жп маршрутите на три лота. " Дошло е време за..