Оптимистичният българин е на възраст 18-35 г. с висше или полувисше образование, без брак, семеен или живеещ на семейни начала в домакинство със собствени доходи, с едно или две деца. Дяловете на жените и мъжете оптимисти са равни.
Данните са от проучване на Института за политика, което проследява състоянията, влияещите върху психичното здраве на българите: щастие – оптимизъм – песимизъм – тревожност – удовлетвореност.
Очаквано, 39% от анкетираните казват, че понякога са щастливи. 52% обаче заявяват, че почти винаги и често преживяват щастливи моменти. Резултатът е изненадващ поне що се отнася до масовото мнение, че българите не се възприемаме като щастлив народ.
Хората, които по-често изпитват щастие, се самоопределят като привърженици на център-дясното. Важно е да отбележим, че това са по-млади хора с висше образование и по-високи нива на доходите. На другия полюс са тези, които се идентифицират в център-лявото. Те са основно над 60-годишна възраст, с по-нисък доход и по-ниско образование. Т.е. факторите възраст, образование и доходи влияят върху личната интерпретация на състоянието на щастие.
Средната стойност на тревожността на българите е малко по-висока от средната – 2,3 по 4-степенна скала. Участниците в изследването заявяват, че понякога и често преживяват в състояние на тревожност. Хората с по-високо образование са по-малко тревожни и отбелязват по-ниски резултати по скалата. По-тревожни са хората, преживели развод, раздяла, загуба на съпруг или съпруга.
Макар и по-малка в сравнение с нивата на оптимизъм, удовлетвореността от живота също отбелязва умерени резултати – 2,89 по 5-степенна скала. Пикът на житейската удовлетвореност е при 46-55-годишните. Самотата е един от факторите, които понижават усещането за удовлетворение. Тя обаче не е свързана с наличието или липсата на деца. Отново върху това състояние влияят степента на образование и сигурността – например броят източниците на доход в домакинството.
Като цяло щастието, удовлетвореността, тревожността и оптимизмът се движат в положителния дял на скалите. Ясно се очертават по-негативни нагласи у хората с леви политически предпочитания, което може да се обясни с поколенческото различие (по-възрастни, с по-ниско образование и по-ниски доходи).
При изследването на Института, представено през май, e регистрирана висока степен на отчужденост от институциите и партиите. Ако към това се добавят индексите за самооценка от сегашното проучване, може да се направи извод, че отчуждението е защитен механизъм.
Чрез затварянето в личния свят, хората преодоляват разочарованието от срещнатата несправедливост и необяснимите взаимоотношения във властта. Така предпазват психичното си здраве в нормалните стойности, които сегашното изследване регистрира.
Тези резултати поставят нов фокус върху разбирането на състоянията, които определят психичното здраве на българите. Те налагат и различна реалност, на която политическите партии трябва да отговорят.
Изследването е проведено от Института за политика и Института за изучаване на човека и населението сред 1200 души в 44 населени места.
Интервю с проф. Антоанета Христова, председател на управителния съвет на Института за политика, може да чуете в звуковия файл.
В деня на третия бойкот пловдивчани пазаруват в големите хранителни магазини, показа репортерска проверка на Радио Пловдив. Някои от купувачите дори бяха забравили, че за днес е обявена трета протестна акция и призив да не се пазарува в големите вериги, както и да се работи с търговските банки. "Подкрепям бойкота, защото цените са прекалено..
Информационната кампания за влизането в еврозоната е много закъсняла, затова не трябва да чакаме решението на ЕК през юни, а трябва да започнем още сега. Това каза финансистът и анализатор на международните пазари Димитър Георгиев. Добави още, че един месец след приемането на еврото е достатъчен срок за разплащане в магазините паралелно с..
Агресията в юношеската възраст може да се приеме в рамките на нормалното, когато става дума за отделни пререкания или сбутвания, особено при момчетата, които понякога не могат да сдържат емоциите си. Неприемливо и ненормално обаче е, когато група деца тормозят един или повече връстници и то в продължение на дълго време. Това е тормозът в..
С проектозакон беше предвидено БНТ и БНР да бъдат финансирани от Фонд „Радио и телевизия“ . „ Да заработи фонд „Радио и телевизия“ трябваше да се въведе една такса „Радио и телевизия“, която щеше да се начислява на електромер “ – заяви в интервю за Радио Пловдив бившият депутат Антон Кутев. „ Това, разбира се, не сработи. И..
Протестът на „Възраждане“ в столицата днес не успя да стане водеща новина, въпреки анонсите на представители на партията и призивите за всенародно недоволство пред сградата на парламента. Какви са възможните продължения на тази активност и ефектите от нея? Не вярвам да имат голяма подкрепа в бъдещи протести срещу приемането на еврото...
Облачно
Мъгла