Парламентарното безвремие ще продължи

Какви знаци за политическия климат дадоха баталните словесни сблъсъци в Парламента,  исканията за оставка на неговия председател, хомофобските и националистични речи, размяната на декларации  и т.н. в първите месеци от началото на работата на 44-то НС  и как се съотнасят те с дневния ред на държавата, на която предстои да поеме председателството на Европейския съвет след месеци. Събеседник – политологът и икономист  Георги Киряков. 

Възможностите са две. Първата е, че се изчакват някакви сигнали отвъд България  за това, в каква посока да поеме управлението на страната, другата е една очертаваща се абсолютна некомпетентност и парламентарна, и управленска на настоящото управленско парламентарно мнозинство. И двата варианта са възможни, просто в България политиката отдавна по някакъв начин се диктува от външни фактори или поне основните й направления. От друга страна, виждаме, че възпроизводството на слабо мислещия, трудно мислещия електорат в Парламента поражда именно такъв тип мнозинства – донякъде некомпетентни или достатъчно неопитни, за да им трябва доста време, за да се ориентират в обстановката. Отдавна мина времето на истинските парламентаристи и на нормалните управляващи, нормалните управляващи в изпълнителната власт имам предвид, хора, които имат идея затова какво трябва да се прави и накъде трябва да върви страната.

Дали е Димитър Главчев, дали е Цецка Цачева или е който и да е друг председател на Народното събрание, това не решава проблема с липсата на сериозни законодателни дебати, на сериозни законодателни инициативи. И най-малкото - не решава проблема с това, че има абсолютна нечуваемост за опозиционни предложения и за някакви наистина съществени законодателни, конституционни и институционални дебати, защото тук наистина става въпрос за институционален проблем, за проблем с действащата Конституция, за проблем с изпълнителната власт – цялостни проблеми във функционирането на управлението на тази държава, включително и законодателния процес, да не говорим за съдебния процес, да не говорим за всички други дейности, които правят нормално функционирането на едно общество.

За съжаление самото наименование на този съвет – Консултативен съвет за национална сигурност, дава лоша посока на развитие, защото той е просто консултативен, той е само за сведение буквално и разкриване на позициите на отделните политически фактори в тази страна. Той не може да взема управленските решения, не може да взема законодателните решения. Той може само да очертае една обща рамка на взаимоотношения между различните институции, които между другото, не се държат като  хората, които ги оглавяват, не се държат като институционално отговорни фигури, а като егоистични деца общо взето, които делят нещо. Нищо не може да се дели в една проблемна държава. Напротив, тук трябва да става въпрос за сериозен политически консенсус по ключовите за страната проблеми, които не са малко. Натрупаха се през годините много такива. Но понеже голяма част от политиката се възприема като някак си задоволяване на его, стигаме до тази ситуация, в която ако един човек е с по-силен характер, с по-силно его, той не позволява развитието на сериозни политически дебати и вземането на сериозни политически решения. Никъде и никой не е оторизирал нито президента Радев, нито министър-председателя Борисов да се карат за един самолет, за един танк и два сухопътни БТР-а примерно.

Едва след като имаше сериозен отпор отвън, но и от вътрешни фактори, от вътрешни лидери на обществено мнение, които ясно казаха, че Българската армия е в плачевно състояние и че тук не става въпрос изобщо коя е царицата на боя, в никакъв случай не става въпрос за това. Става въпрос за една структура, която е призната по Конституция, а и по национален дълг да защитава териториалната цялост и суверинитета на държавата. Тук наистина се карат двама големи мъже за това, кое е с предимство – дали е самолетът, или танкът, или пехотинецът. Това е проблемът в тази държава.

В национален план това е слабостта на институциите заради това, което споменах и продължава да съществува като проблем – личното и егоистичното нежелание на политически фигури да правят компромис и да постигнат сериозен консенсус. Във външнополитически план ние трябва естествено да се съобразяваме европейските институции. Трябва да се съобразяваме, разбира се, с това, че сме съседи на една разклатена демокрация, която трудно вече може да се нарече „демокрация“ в лицето на Турция, на една икономически разклатена членка на Европейския съюз, каквато е Гърция, на трудностите, които произтичат от слабостите в  политическия процес в Македония и Сърбия и естествено, сериозния натиск на Русия в тези държави и сериозната им намеса и опитите им да влияят сериозно на политическите процеси там и естествено, нашата силна зависимост от влиянието пак на руския фактор в енергиен план и в много други планове, разбира се. Това са двата фактора, по които българските политици все още не могат да постигнат сериозно разбиране, че тук става въпрос за защита на българския национален интерес, а не за защита интереса на съответната външнополитическа велика сила. Ние не бива да продължаваме да играем ролята на по-малкия брат на поредния по-голям брат или един от братята на поредния голям брат.

Политическото безвремие ще продължи, защото политическото безвремие се обуславя от липсата на яснота, накъде трябва да се върви не само във вътрешнополитическия живот, но и във външнополитическите  фактори. Говорим, че все още Европа не е наясно след Брекзит накъде трябва да поеме. Европа не е наясно след избирането на Тръмп накъде трябва да поеме. Виждате, че в момента се изработва новата външнополитическа доктрина на Европа през изказванията на канцлера Ангела Меркел. Това е състоянието на света в момента. Все още не може да бъде решен напълно, защото все още има конфликт в Близкия изток, проблемът с мигрантите и миграцията. Не може да бъде решен проблемът с тероризма, защото продължават изблиците на тероризъм и заплахите, които произтичат от това нещо. 

 Чуйте повече от звуковия файл: