Говорим за демографските проблеми много, но - безчувствено

От 1 юни влиза в сила нова Наредба за майчинските.Тя гласи, че родителите, които се върнат на работа на шестия месец от раждането на детето си, ще получават освен заплатата, и половината от обезщетението. По данни на НОИ между 1 и 2% от жените сега се връщат на работа още в първата година от майчинството. Как ще се отрази промяната на решението на майките какво да изберат.  Ева Борисова – основател на Асоциация „Родители“. 

Е.Борисова: Промяната е позитивна, защото по никакъв начин не задължава майките да направят избор да се върнат по-рано на работа. Само им дава възможността за този избор от гледна точка на един очевиден факт. Времето, в което една жена трябва да създаде децата си и да направи  избора да има деца, и времето, в което трябва да развие себе си като професионалист, съвпадат и е много важно да се направи баланс между личното и професионалното развитие на един човек и най-важното, което ни се случва в живота – да продължим самия живот.  

Не бих казала, че ефектът от насърчаване на краткото майчинство е единствено икономически. Чисто психологически за младите жени усещането, че трябва да направят доста голяма пауза в професионалното си развитие, за да дадат всичко на децата си,  доста често е причина те да отлагат избора да имат дете. Промяната  дава възможност майките да станат по-смели и да планират живота си. Децата се раждат, но през целия си живот имат нужда от своите родители. Аз, като майка на три деца съм изправено пред предизвикателството точно да планирам много точно кога да бъдем всички заедно, кога да бъда насаме със съпруга си, кога да бъда с всяко едно от децата си, защото имаме нужда от пространство, за  да се чуваме. Това е формулата на успеха и на щастливия живот заедно. Въпрос на планиране, но и на ресурс, който влиза в семейството, и на това, как една майка  носи в себе си желанието да даде на семейството, на обществото и да развие своите възможности. Ключът е в планирането, а този инструмент ни дава възможност отрано да се замислим как правим това планиране, без да се отказваме от някоя сфера от живота си.

Ние не говорим малко за демографските проблеми, но говорим много безчувствено за тях. Често разговорът за това, че се топим като нация, се вежда до това, колко са лоши възможностите на нашата икономика и че ако имаме повече деца, няма да станем по-богати. На мене ми липсват в този разговор истинските ценности и  уважението към живота. Защо всъщност не избираме да имаме деца? Това някаква форма на ниската ни самооценка като нация ли е? В много по-трудни моменти обаче хората са избирали да имат деца. Защо сега не искаме, защо отлагаме, защо нямаме доверие, че ще се справим. Трябва да променим говоренето си по тази тема. Политиците трябва да бъдат убедени, че не е толкова важно просто да се роди едно дете, а сигурността, че каквото и да се случи с нас- родителите, това дете ще има възможността да порасне пълноценно. Това касае две основни сфери от неговия живот – да бъде здраво и да има здравна система, която винаги ще му помага да се връща към здравето и още – да се образова.  Абсурдно е днес да събираме пари от дарения за кувьози, отговорността за това децата  да станат  възрастни   трябва да е на Правителството и държавата и аз се надявам един ден благотворителните акции да бъдат за велосипедни алеи и развлечения, а не за спасяване на животи.Понякога сме в ролята на Мария–Антоанета, която казва „като няма хляб, да ядат пасти“. Ние честичко си позволяваме  да похапваме шоколад и пастички, а пропускаме хляба. 

Чуйте звуковия файл: .