Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Трябва хармония между интересите на инвеститорите и обществото

 Архитектурно студио „АРКОНТ-А“  получи тазгодишната награда „Пловдив“ за архитектура.  От пластовете на  времето като археология  през конструктивните решения за сградите до модерните градоустройствени решения, зачитащи противоречивия обществен вкус -  арх. Радка Стефанова и арх. Стефан Стефанов за ангажиментите на държавата, Общината и гражданите, за да се случи Пловдив – Европейска столица на културата 2019-та. 

Пловдив е град, в който античният център съвпада с новия. Това е и богатство, но може да се окаже и проблем, защото реконструкцията може да се забави. Правилният подход е да се гледа на археологията като богатство, което трябва да бъде използвано, показано, така да бъде решено, че новото и старото да съжителстват. Опитахме се така да реконструираме сградата на бившия нармаг, че богатството на сутеренните етажи на сградата да се види и да присъства на всички нива с наслагванията от 2-ри, от 18-ти, 19-ти, 20-век, а трябваше да добавим и 21 –ти век и ние така да го покажем, че да въздейства и да се получи една искрена архитектура.Т.е. Да се знае кое е новото, кое е старото и всичко това да въздейства едновременно, подчерта арх. Стефанова.

Арх. Стефанов: За професионалистите не е тайна античният кадастър  на града, но въпросът е как това богатство, което все още лежи под центъра на града, да стане достояние на всички. Ние сме показали в реконструираната сграда една много малка брънка от конструкцията на стадиона, която преминава в сградата, но никой не обръща внимание на това, че тази археология е част от цял античен град, който лежи под нас.  Конструкцията преминава и в другите  нови сгради, а в същото време започнатото строителство в тях констатира, че там.......няма археология. Това е много съществен момент и държавата трябва да направи така, че инвеститорите да не бягат от това, че има археология,да не приемат наличието на артефакти като тежест, а да могат да обогатят сградите си, икономическите интереси на инвеститорите могат да бъдат съчетани с интересите на обществото и с едно подаване на ръка от страна на администрацията това би могло да бъде обогати града като цяло. Той да бъде презентиран по друг начин.

Арх.. Стефанова: Със Стария град трябва да се случи това, което се случи с КАПАНА – да бъде оживен и да се включи активно в живота на града. Оживяването на стари пространства е световен проблем. Трябва да се вземе обаче правилно решение каква функция да се даде на новите сгради и те да бъдат възстановени за нов живот чрез нея.. Това ще привлече и туристи.

Арх. Стефанов: Закони има достатъчно, но те трябва да се прилагат. На хората, които желаят да инвестират, трябва да им се даде инициатива така, че сградите да станат не само ефектни, но и ефективни. Много малко е необходимо и то е свързано с материята „инвестиране“ -  да се работи професионално. Като правилен подход може да се посочи участието на архитектите в цялостната реализация на идеята  и в  процесите на строителство, след като представят проектите. У нас  тази връзка изчезва.

Подготовката за „ЕСК-Пловдив 2019“ закъснява.  Вече би трябвало да има проектна документация, ако искаме да успеем. Засега не зная  обаче да са обявени конкурси, а най-добрият начин за създаване на качествени продукти е конкурсното начало, особено в архитектурата. Навсякъде по света качествените проекти са в резултат на състезание между архитектите. Ако приемем, че строителството на един обект е в рамките на около 24 месеца, още толкова преди това ни е необходимо за подготовка на документацията. Времето за проектиране винаги е по-дълго от времето за строителство. Подготовката на проект отнема много време,енергия,  но много по-малко средства. Чакаме да научим какви конкурси ще бъдат обявени, кои ще бъдат привлечени за участие в тях, ще стоят ли те професионално  Каква е гаранцията обаче, че  ако вложим средства, след това те ще бъдат ефективни? Очакваме конкурсите, за да дадат продукт, който ще бъде забележим. И ако има нещо, което  провокира  интереса ни, ще участваме.

Чуйте звуковия файл.  


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Кметът поздрави пловдивчани за Рождественските празници

Кметът на Пловдив Костадин Димитров поздрави пловдивчани с настъпването на светлия християнски празник Рождество Христово. В обръщението си той пожелава на всички здраве, благоденствие и мир. "Коледните празници са време на топлина, споделени мигове и добрина. Време, в което се обръщаме към семейството и приятелите си, споделяме надежда и търсим..

публикувано на 23.12.24 в 14:59

Планове с неизвестен край (част 1)

Училището насърчава децата да са винаги прави, на всяка цена. Но ще им се налага да взимат решения в несигурна среда. В този епизод опитваме да дадем някои насоки за запълване на тази празнота в образованието и възпитанието на децата. В два последователни епизода гостува Весислав Илиев, който споделя опит като ментор от образователната програма за..

публикувано на 23.12.24 в 12:50

И светът, и България се нуждаят от баланс и ценностно съгласие

Тази година е като продължение на предишната, а предишната на предходната и това е лошата тенденция на инерция от Ковид кризата насам, определи доцентът по социология Алексей Пампоров. В глобален план има тенденция на преподреждане, в която за съжаление и "добрите" също показват липса на морален интегритет. Видя се, че светът не е черено - бял. За..

публикувано на 23.12.24 в 10:44

Главен инспектор Димитър Бришимов в "Добро утро, ден!"

Димитър Бришимов  е главен инспектор в пловдивската пожарна и началник на сектор "Пожарогасителна и спасителна дейност". Професионалист, който вече 30 години е в професията, която го среща с бедстивята и с човешката трагедия, но и благодарност. В петте части на разговора ще чуем истории за огън и вода, за бедствия у нас и за мисиите на..

обновено на 21.12.24 в 14:07
Михаил Кръстев

Имаме проблеми с управлението на публичните финанси

Политическата ситуация и парите на държавата. В очакване на редовен кабинет ще сте стигне ли до приемане на бюджет?  Къде са основните проблеми в предложената рамка и кои са най-големите финансови рискове пред страната ни? Коментарът е на  Михаил Кръстев , изпълнителен директор на Съюз за стопанска инициатива – част от Националния съвет за тристранно..

публикувано на 20.12.24 в 09:50