"Реквием за Ванга" с българска премиера

Документалният филм  "Реквием за Ванга от Людмила Ким" на режисьора Стилиян Иванов  е по повод 75­годишния юбилей на именитата руска лечителка и някога много близка приятелка на Ванга, Людмила Ким, която  е и доктор на химическите науки. В интервю за Радио Пловдив режисьорът Стилиян Иванов разказва и за двете.

Така се стекоха обстоятелствата – една много популярна  руска лечителка, бивша приятелка на леля Ванга Людмила Ким, всъщност доктор на химическите науки – една много интересна съдба, празнува 75-годишен юбилей и руският организационния комитет се обърна към мен да направя  филм като по изричното настояване на Ким, всъщност филмът трябваше да разказва за нейното запознанство с Ванга, защото се оказва, че то е съдбоносно в живота й, май както на повечето хора, срещнали се с Ванга, защото до срещата си с Ванга преди много години Людмила е била научен работник, доктор на химическите науки, която дори се е присмивала и отричала всякакви такива лечители и  гадатели, и ясновидци, и пророци, както там са ги наричали. 

 Но се случва така, че детето, което има, страда от аутизъм, страда не знам дали е точната дума, но тя е започнала една почти безкрайна обиколка по какви ли не институти, лекари и пътят я отвежда при леля Ванга в Петрич преди много години и всъщност тогава Ванга й казва, че няма как тя да намери утехи и няма как да помогне на детето си докато не започне да помага на хората, защото дарбата, която носи в себе си й е дадена не за нейна облага и не за нейна слава, а с цел да помага на хората. Всъщност до този момент Людмила е усещала някакви различни  способности в себе си, но ги е отричала, присмивала се е сама на себе си, но ето, така се случа, че животът я кара да изостави науката и да тръгне по пътя на ирационалното, на това, което трудно може да бъде  обяснено.

 Неслучайно премиерата е под егидата на фондация „Ванга“ – Ким е неин член и десетилетия наред подпомага и популяризира дейността й. По нейно изрично настояване, за да не се комерсиализира проектът, входът е безплатен. Освен биографична информация лентата включва и практически съвети за лечение на различни заболявания чрез билки, гимнастика и т.н. Людмила е убедена, че болестите са следствие на неправилно хранене, липса на движение, мрачни мисли и… безверие. 

Филмът е сниман България и в Русия, все пак това е руско-български филм, финансиран изцяло от руска страна, но екипът е български. Всъщност, това, което ние показваме във филма, е съдбата на Людмила като разказ от нейно лице, но и допълнен този разказ от нейни близки, нейни приятели, нейни пациенти. За мен специално филмът е полезен с това, че даваме много практически съвети. Снимайки филма, Людмила разказва такива много простички методи, които всеки от нас може да прави в ежедневието си, вкъщи, пътувайки за работа, на работното си място така, че да може да се разтоварва от стрес и от напрежението, защото вътрешното убеждение на Людмила Ким е, че болестите на човек са следствие на неговия неправилен начин на живот. Когато човек отива при нея с цел да му бъде помогнато, Людмила започва да разговаря с него – пита го доволен ли е от работата си, как живее, обича ли някой, чувства ли се обичан и на фона на този разговор по нейните думи  се построява картината на заболяването, след което тя препоръчва определени билки, минерали, гимнастика и най-вече, както казва на няколко пъти във флма Людмира, вяра, защото това, което ни разболява е липсата на вяра и това, което ни лекува е вярата. 

Започвайки да уча режисура нямах намерение да се занимава с документално кино, по-скоро развлекателната част на телевизията и на снимането ме е интересувала, но всъщност това беше много добър урок и научен навреме, че човек не бива да си прави планове. Всъщност, човек трябва да приема живота си такъв, какъвто е. Правенето на планове, сега може би много от слушателите ще се подразня, но правенето на планове ни пречи да живеем, защото планът изисква да изместим нашите мисли, нашето съществуване в бъдещето, да построяваме мостове и пътеки до точки, до които може би никога няма да стигнем и затова пък не успяваме да се насладим на деня, в който живеем, имал съм шанса, мислил съм за леля Ванга приживе, която казва много интересни неща, които аз до ден днешен помня, пък съм ги разказал на зрителите на този филм, най-важното е, че човек има своя съдба, има свой път в живота и всеки се ражда с определени потенциали. Човек не бива да гледа това, което се случва с другите – по-добре ли са, по-зле ли са, човек, единственото нещо, което може да направи е да погледне себе си и да подкрепи себе си, защото това, което можем да направим другите не могат да го направят. Това се отнася за всеки един.

Тълкуванията нямат нищо общо с леля Ванга. Те имат общо само с тълкувателите, защото всеки оглежда себе си в събитията, които ни заобикалят. Неверниците ще споделят това, което може да разколебае вярата на останалите, вярващите ще укрепят вярата на вярващите и трябва да си дадем сметка, че когато говорим и каквото говорим всъщност говорим за себе си и позитивните хора всъщност казват  хубави неща, негативните винаги търсят нещо, което да вгорчи останалите.

За Орфей да кажем и траките, защото там започва силата на нашата земя. Това че тук за първи път на европейския континент религиозната философия за безсмъртието на душата, че прераждането от живот в живот с цел душата да се усъвършенства и да се учи, нещо, което ние забравяме в живота си, който живеем и в крайна сметка погледнато встрани нещата са малко смешни с това, че едва ли не ние се раждаме на този свят, за да си платим сметките и данъците, да се позабавляваме малко, да хапнем, да пийнем и хайде – това е всичко. Така че орфизмът като религиозна философия донася на европейския континент смисъла на човешкия живот.

 Стилиан  Иванов снима  филм за мистицизма на Изтока и влиянието му върху езотеричните и явни духовни учения на Европа. Лентата ще проследи пътя на суфизма от Иран, през Турция и Хърватия до Италия, Испания и Франция.Много интересна тема е докосването между Изтока и Запада, много е интересна темата и ме провокираш да споделя нещо, което е още в зародиша – започнаха част от снимките, но те тепърва ще продължат следващата година и половина на проект, който е продължение на темата за дервишите, преди 4 години беше премиерата на „Дервишите – мистиците на Изтока”, а сега започвам разказ за зоро-астризма, за богомилите, за софизма, за дервишите, за влиянието на Изтока върху езотериката на Европа, но и върху явните духовни учения на Европа, филм, който ще има своите снимки в Иран, в Турция, вече имаше своите снимки в Испания, предстоят снимки в Хърватска, защото всъщност филмът ще разкаже как едно духовно учение от Изтока стига до Европа, смесвайкти се с представата на европейците за живота тук и в отвъдното, как изгражда нови философии и всъщност филмът ще бъде през погледа на един млад човек софи – дервиш, един лад човек от Иран, който вече живее в България, човек, който чрез своя живот не философства на тема безсмъртие, не философства на тема как да живеем, а просто, живеейки дава пример на останалите за това.  Мохамед се казва,ь хлебар,  и всъщност от 14-годишен прави хляб и неговото убеждение е, че човек трябва да яде тогава, когато през деня е направил нещо с ръцете, само тогава ръцете могат да нахранят тялото, когато преди това са работили. Една простичка на пръв поглед теза, но филмът ще разкаже много простички примери, които може би ще доведат до нещо по-голямо като послание до аудиторията.

Българската премиера на  филма "Реквием за Ванга", която е под егидата на фондация "Ванга"  на режисьора Стилиян Иванов ще бъде на 18 май от 19 ч. в Руския културен център в София – ул. „Шипка“ 34. Входът е свободен.