Поглед към седмицата, донесла още от необходимото и достатъчно говорене за мажоритарен вот у нас със социолога - доц. Драгомир Генов, от катедра "Политически науки" на ПУ " П. Хилендарски ".
Доколко на Борисов сега ще му бъде по-лесно да управлява с Обединените патриоти, отколкото с Реформаторския блок, бих казал по-скоро не. Основанията ми са следните: ако в Реформаторския блок имаха министри в кабинета -2, сега има трима министри от Обединените патриоти, само че с изключение на г-н Каракачанов другите са припознати привърженици на ГЕРБ от двете други формации от Обединените патриоти, става въпрос за г-н Караниколов и за Нено Димов – те идват от другаде, но са припознати, аз обикновено казвам тези министерства са взети на концесия. Това е едната страна на въпроса. Втората, много по-съществена е, че кабинетът Борисов-3 ще функционира, ще действа в една ситуация, която е много по-трудна за него отколкото в предишния парламент. Например, групата на социалистическата партия вече е 80 души, т. е. в нейни ръце има два инструмента, които имайки предвид характера на г-жа Нинова, аз не се съмнявам, че тя ще го използва много често. на първо място, тя има необходимият брой – повече от една трета, депутати да отправя питане до Конституционния съд. На второ място, тя има необходимия брой депутати, с които самостоятелно, без да се съобразява с никой да внася вот на недоверие. Това са все силни инструменти в тази политическа партия, които я правят много по-силна, разбира се, ако тя желае да бъде. На следващо място, в социалистическата пратия има няколко души, които имат желание да се изкажат от партийната трибуна и да изразяват едно особено, различно мнение освен битуващото в статуквото и най-накрая, нека не забравяме следното: все пак има огромна разлика между президента Радев и президента Плевналиев.
Внасянето на законопроекта за мажоритарния вот от ГЕРБ е по-скоро демонстрация, част от политическата риторика- защо? Защото нека не забравяме, че Върховният административен съд не се е произнесъл. Вчера трябваше да има заседание, но то беше отложено заради заплаха от бомба. За какво става дума? Става дума за следното: основният казус в цялата тази проблематика е каква е избирателната активност, а не колко хора са казали „да” на исканията. Ако Върховният съд каже, че са гласували три милиона и половина и нагоре, то тогава няма какво да се обсъжда – просто референдумът става задължителен и трябва да се прилага. Ако са под тази цифра, то тогава е необходима дискусия в Народното събрание как и какво да се приеме. Затова ви казвам, че засега това е част от политическата риторика, но ако оставим настрана и политическата риторика, въпросът е какви са шансовете то да бъде прието и много по-същественият въпрос е какво следва от тук нататък. Сега от заявките на политическите партии, доколкото те винаги са под въпрос, защото много често ги променят, освен ГЕРБ и партията на г-н Марешки, други не са декларирали подкрепа, т. е. на тях не им достигат гласове, ако не ме лъже паметта, някъде около 14 – 15 души депутати, но същностното не е само това, защото при една конфигурация на мажоритарен парламент не е необходимо да има ролята на балансьор, което за ДПС е жизнено важно.
Искането на гражданите на република България трябва да бъде уважено и трябва да бъде чуто. Само че то трябва да бъде чуто в една друга посока – има две системи, които напълно отговарят на исканията на хората – това са немската и финландската, за смесен избор с преобладаващо мажоритарно участие. Това според мене е реалното за България ако не искаме да възпроизведем някакъв двуполюсен или в най-добрия случай триполюсен парламент и което е най-важно – смисълът на демокрацията е не какъв ще бъде състава дали различните социални слоеве и социални групи ще бъдат представени. В този случай те няма да бъдат представени и най-важното – изтъква се, че ние ще избираме личност. Да, ще избирали са се личности в класическия период, когато се е формирал мажоритарния вот. Но сега в условията на силно партизиране на политическия живот то има значение не личността, а принадлежността към една партия и най-вече тези, които редят листите и казват ти ще бъдеш в този избирателен район, дали ти отговаряш на неговите изисквания, т. е. депутатите още повече ще се откъснат от хората, които гласуват за тях, защото те ще станат зависими само и единствено от волята на тези, които редят листите. А смятам, че това не е смисълът на демокрацията.
Националният изпълнителен съвет (НИС) на СДС на свое заседание е взел единодушно решение да подкрепи правителството на коалиционните си партньори - ГЕРБ, защото това се налага в момента. Това заяви в програма "Точно днес" евродепутатът от ЕНП, седесар и началник на кабинета на президента Петър Стоянов Илия Лазаров. Той припомни, че подобна..
Изслушването на ДАНС и службата за разузнаване породи повече въпроси отколкото отговори и още повече съмнения. Това коментира за Радио Пловдив местният депутат от „Възраждане“ Ангел Георгиев за изслушването на шефа на ДАНС за забраната на собственика на „Ботев“-Пд Антон Зингаревич за влизане в България. Той обаче направи уговорката, че не..
В първия работен ден на новото правителство стана ясно, че кадровите промени ще започнат от вторник. До тогава Съветът за съвместно управление ще обсъди предложенията на партиите за новите назначения, като последната дума ще има премиерът Росен Желязков. Как ще се разпределят кадрите на отделните партии, ще има ли взаимен контрол по..
Какво може да очакваме от избраното редовно правителство? Новата коалиция и заявеното управление ще внесе ли стабилност и ще отговори ли на очакванията на хората? Според политолога Петър Чолаков дали кабинетът отговаря на очакванията, ще покажат първите социологически сондажи. "Моята прогноза е, че това правителство ще стартира с много ниско..
Историческият компромис за съставяне на правителство е много тежък в такава ситуация, но над 80% от българите искат да има кабинет, за да може държавата да тръгне в дадена посока, зщото страната ни е в тежка финансова, икономическа, юридическа криза. Това заяви народният представител Станислав Балабанов ден след като кабинетът..