Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Предстои дебатът за заплащането на всички медицински специалисти

Въвеждането на пръстов отпечатък като начин да се контролира достъпът до болнична помощ бе добро намерение, но бе съпътстван от доста неуредици и проблеми при прилагането му. 

Логично съдът го отмени, защото бе много критикуван и бе въведен без предварителен анализ за въздействието му. Така бяха компрометирани действията за контрол и за електронна идентификация на пациентите, коментира в ефира на Радио Пловдив депутатът от ГЕРБ д-р Даниела Дариткова.
Тя припомни, че и сега има изолирани опити за електронно здравеопазване чрез електронния обмен на информация, електронния болничен лист и др. 
Трябва обаче цялостна концепция за това. Системата за прозрачно и ефективно здравеопазване трябва да улеснява и пациентите, и хората, които предоставят здравната услуга, обясни д-р Дариткова. 

Според нея проблемът е комплексен и съвсем не е в парите - "едва ли би струвало повече от 15 млн. лв., а ще има и европейско финансиране за въвеждането на електронното здравеопазване". 

Липсата на добре структурирана схема, която да се следва, и политическа воля е по-големият проблем. Смятам, че кабинетът "Борисов 3" има политическа воля това да се случи. Ще търсим консенсус и сред колегите от другите политически сили, коментира депутатът от ГЕРБ.

Трябва да се търсят възможности да се стабилизира здравната система и да се намерят различни източници на финансиране, за да може да се прилагат новите варианти за лечение, допълни д-р Дариткова. 

Тя коментира и огромния дисбаланс при заплащането на различните медицински специалности. Порочното заплащане на клиничните пътеки доведе до дефицит на някои специалности. Логично, добре платените като кардиология и ортопедия са предпочитани за специализации, а недофинансираните като анестезиология, патоанатомия, педиатрия води до недостиг на тези специалисти. 

Смятам, че въвеждането на диагностично обслужвани групи, както и предстоящият дебат за заплащането на всички специалисти, не само на лекарите, а и на медицинските сестри и другите медицински специалисти ще реши проблема и ще помогне да преодолеем кадровия дефицит, каза д-р Даниела Дариткова. 

Цялото интервю с депутата от ГЕРБ е в прикачения файл. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

България с нейната древна история ще пребъде и занапред

В програма "Точно днес" на Радио Пловдив историкът  доц. д-р Тодор Радев от Пловдивския университет припомня факти, история и подвиг - за Освобождението ни. Спират ли гласовете да сменим датата 3 март и да си изберем друга за Национален празник? Доц. Радев счита, че винаги трябва да се връщаме в нашата памет към великите дела на нашите предци...

публикувано на 03.03.25 в 10:58

Училище "Родна реч" в Ница живее с българските традиции

От Ница до Пловдив, за обучението на българчетата зад граница – включване на  Соня Щилова , която посвети десетилетие на българското неделно училище в Ница, Франция и учениците й, които проговарят и пишат на български език. Българското училище в Ница се казва "Родна реч" , то е създадено преди близо 10 години и обучава десетки малки ученици,..

обновено на 03.03.25 в 10:08

С Паметника на освободителите пловдивчани дават пример

Паметникът на освободителите на Бунраджика е открит през 1881 година. Проектът е дело на архитект Вокар. Днес до него ще се изкачат с шествие на свободата стотици пловдивчани, които почитат паметта на загиналите за свободата на България. „Строителството на паметника на освободителите започва през 1880 година и е открит през 1881 година...

обновено на 03.03.25 в 10:05

"Добро утро, ден!" с Лана Петкова

В „Добро утро, ден!“ тази седмица ни гостува Лана Петкова, учител по йога, соционалитик, иконописец и може би една от най-известните украинки в Пловдив. Родена е в Харков, но преди 30 години любовта я води в града под тепета, където намира и своята реализация. Създава собствена програма, която кръщава Ланетика. Според Лана йога дава сила и..

обновено на 01.03.25 в 08:21

Учители адаптират помагалата на брайловата азбука, а не държавата

Родители и ресурсни учители на деца с нарушено зрение настояват държавата да поеме ангажимент за адаптирането на брайлова азбука учебните помагала, които се използват в  училище. Това е един от изводите от проведената в Пловдив кръгла маса, посветена на приобщаването на деца с увредено зрение в системата на средното образование, организирана..

публикувано на 28.02.25 в 15:40