Великите европейци – Карл Май, първа част

Действието се развива едно време, някъде в Дивия Запад. Човек на име Олд Шетърхенд или Карл Немецът, вдига прочутата си пушка, наречена „Мечкоубиец”, прицелва се и – Ба-а-а-м!, прострелва един читател право в сърцето. Оставя му белег и той е завинаги. 

Цялото обзавеждане на това място, включително лъвската кожа на пода също не са трофеи от далечни земи, както Май опитва да убеди публиката. Те са купени от наводнените тогава с екзотични стоки немски магазини. Фалшиви са и много други неща от реалния живот на писателя Карл Май. От друга страна обаче, въпреки че са напълно измислени, историите от неговите книги са и напълно истински. Те преливат от фантазия и приключения, подлост и благородство, добро и зло, черно-бели герои, плюс свеж немски хумор, доколкото има такъв изобщо. 

В родната Германия са издадени в над сто милиона екземпляра и по тираж книгите му са на второ място след превода на Библията на Мартин Лутер. Още стотина милиона са преданите читатели на Карл Немеца в други страни, особено в източната част на Европа.

Мартин Бьотчер, Винету, саундтрак, 2.43 

За вас не знам, но като дете аз първо колекционирах размазани снимки на френския актьор Пиер Брис в ролята на Винету от западно-германската филмова поредица по книгите на Карл Май. Тези снимки си бяха идеологическа диверсия. Не знам откъде идваха, но се печелеха с точен изстрел на махленското стрелбище и се разменяха между децата за други духовни ценности, например – също толкова размазана снимка на полуголата Бриджит Бардо. Или Мерилин Монро, все тая. Паралелно с това изравях от единствената в Пловдив антикварна  книжарница каквото е издавано на български от Карл Май преди 9 септември 44-та. Тези опърпани книжки бяха скъпи – някои струваха 2-3, дори цели 5 лева, но събирах стотинки от закуска, за да си ги купя. 

Същото правеха мнозина и това, мисля, пак беше част от идеологическата диверсия на гадния Запад. Поне така виждаха нещата властите. Карл Май беше забранен първо в родната си Саксония, тогава част от комунистическата ГДР, защото книгите и героите му някога вдъхновявали Хитлер. В тогавашния съветски лагер, освен принципа на простотията, стриктно се споделяше и този на братската дружба, така че никой не искаше да кърши хатъра на немските другари. Писателят беше забранен и в България, но може би точно заради това беше още по-прочут сред нас, хлапетата. Ние мечтаехме за приключения, тоест, за свобода, а той ни я даваше, поне във фантазията ни. Книгите на Карл Май официално започнаха да се издават тук чак през 80-те, но аз вече ги бях чел всичките. Междувременно бях гледал и цялата поредица източно-германски филми със сърбина Гойко Митич в роли на други смели и благородни индианци като Голямата змия. 

За разлика от чистото приключение в романите на Карл Май и филмите с Пиер Брис, тези социалистически индиански истории носеха, макар сравнително лек, но все пак ясен идеологически привкус - колко гадна е лошата Америка, избивала добрите индианци. Сещай се – както сега избива добрите виетнамци. Времената бяха такива, но не съм сигурен, че това мина. Дори ние, хлапетата, разбирахме ясно, че само отделните хора могат да бъдат добри или лоши, че не е задължително всички индианци и всички руснаци да са добри, а всички каубои и всички американци – лоши. Поне от книгите на Карл Май беше съвършено ясно, че не е така, както комунистическата пропаганда се опитва да ни представи цялата работа. Е, може би това все пак беше истинската причина Карл Май да бъде забранен отсам, в лагера, знам ли.

Мартин Бьотчер, Винету, саундтрак, 4.54

Писателят Карл Май е роден през 1842 година в бедно тъкаческо семейство в Саксония, толкова бедно, че от 14 деца умират 9. Самият той, поне според автобиографията му, още като бебе ослепява поради недохранване и липса на витамини. Семейството няма пари за лечение и слепотата продължава пет години. Когато майка му изкарва курс за акушерки и започва работа, в болницата го лекуват от колегиалност. Карл Май разказва, че през годините на слепота е отгледан с много вълшебни приказки от баба си, от което развива богато въображение и особен усет за хората и събитията. 

Някои изследователи поставят целия епизод с ослепяването под въпрос, но то е повече защото смятат Карл Май за патологичен лъжец и мошеник, в най-добрия случай – за човек с психическо разстройство, свързано с раздвоение на личността и изживяване на фантазиите като действителност. Всички подобни мнения изобщо не са далеч от истината. Като се проследи отблизо живота на писателя, той наистина започва да изглежда като престъпен тип, чиято най-безвредна измама е писането на книги с измислени героите и приключения в тях. В същото време пък, при едно от безкрайните съдебни дела, с които са пълни дните на Карл Май, съдията отказва да го осъди, като постановява, че „той е просто поет”. Но това е към края на живота му, когато писателят е вече твърде известен. А в началото си го съдят на общо основание, винаги, щом го пипнат. 

Макар специалисти да казват, че в наши дни Карл Май не би бил осъден, защото има дисоциативното умствено разстройство, през 60-те и 70-те години на XIX век никой няма време за подобни психологически глезотии, затова си го осъждат най-обосновано. Всичко започва през 1859-та. Докато учи за учител, Карл Май е заловен да краде 6 свещи. Той казва, че ги взима, за да зарадва сестра си за Коледа, но все пак е изключен. По-късно властите му разрешават да продължи образованието си другаде и когато завършва, започва работа като учител. 

Изкарва 12 дни, защото се заплита в романтична афера с жената на хазяина си. Пияницата хазяин ги заварва да се целуват, докладва на училищните власти и Май е изхвърлен. Отива в друго училище, но скоро е обвинен в кражба на ръчен часовник от своя съквартирант. Това води до 6 седмици затвор и отнемане на учителските права, включително забрана да дава частни уроци. Карл Май е отчаян, той не само няма как да се издържа, но и да подпомага семейството си. Затова в един момент пердето му пада и влиза в света на големите измами.

Мартин Бьотчер, Винету, саундтрак, 36.12 

Ето как в автобиографията си Карл Май описва резултата от първия си шестседмичен престой в затвора: „Това беше преживяване, при което от килията аз сякаш донесох в къщи цяла тълпа от невидими криминални характери, които се погрижиха да останат в мен и да ме направят един от тях.” И още: „Онова в мен бяха различни характери и те искаха да бъдат част от моите тревоги, от моята работа, от моето писане и моето композиране”. 

Да, за известно време Карл Май се съпротивлява на „хилядите дяволи в себе си”, но скоро се предава. Първо се представя за някой си д-р Хайлиг, очен лекар, доскоро работил за армията, прибира пари за прегледи и дори изписва рецепти. После в Кемниц казва, че е Фердинанд Лозе, учител в семинарията, наема две съседни стаи в хотел и поръчва да му донесат там купчина кожени палта, за да си избере. След което изчезва с палтата, без да плати. Два месеца по-късно той вече е търговец на метали и отмъква от един кожар боброво палто. Заловен е и въпреки, че отначало мълчи, все пак признава всичко. „Заради многократните измами” съдът в Лайпциг го осъжда на четири години и един месец затвор. 

Карл Май, вече затворник 171, се държи добре, неговият музикален талант го прави част от църковния затворнически хор, а голямата библиотека на затвора му помага да продължи доста хаотичното образование, получено до момента. За добро поведение той е освободен близо година по-рано, но когато се прибира в къщи, научава за смъртта на любимата си баба, онази с приказките от детството - и това отново нарушава крехкия му психологически баланс. Ето как самият Карл Май описва ситуацията: „Предишните страдания започнаха отново, предишните мъчения, предишната борба с непонятните сили, тъй като аз изобщо не можех да разбера дали те наистина са част от мен самия или не. Както преди, те искаха да си отмъстя, сега дори с още по-голямо основание заради изгубеното ценно време в затвора”. 

Не, не си мислете, че писателят се опитва да се оправдае с някакви измислени демони, той наистина страда и се бори. А ако някой се чуди защо намира времето в затвора за чак толкова ценно и съжалява за загубата му, то е, защото вече има план да напише онези истории, с които наистина ще завладее света. Така че в края на 1868 година, докато върти любов с една домашна прислужница, Карл Май написва и праща на дрезденския издател Мюнхмайер първите си текстове. Те обаче не виждат бял свят и скоро начинаещият писател отново се връща към битието си на опитен престъпник.

Мартин Бьотчер, Винету, саундтрак, 36.47