Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Законът за културното наследство пречи на опазване на старините

| обновено на 11.04.17 в 12:52

Дискусия на тема „Съдбата на недвижимото културно-историческо наследство след археологически разкопки" ще се състои „Точно днес“ в столицата.

Дискусия, която е особено актуална през последните години у нас. Паралелно с това се открива и изложбата „Прокуденият дух на траките“, която разказва историята на мегалитния паметник Чолакова могила до хисарското село Старо Железаре. Въпреки огромното желание на гражданското общество, създало специално за целта фондация „Да сапасим коплекса в село Старо Железаре“ за да се продължи проучването, консервацията и социализацията на паметника, и въпреки набраните средства от  кампании, обекта е пред пълно унищожение. Защо – по темата разговаряме с професор Диана Гергова.

Още преди две години, когато ние започнахме тази инициатива и аз я подкрепих - като професионалист и археолог, идеята беше да се спаси един паметник, който беше оставен на разруха и на природните сили. За съжаление, когато един паметник е оставен без грижи под открито небе, състоянието му може само да се влошава. Това беше и причината да бъде направена тази изложба и да предложим една нова дискусия затова защо в България не само, че не опазваме старините си, а даже официални институции пречат това да се случи, заяви професор Гергова.


Тя подчерта, че няма никаква логика в това - волята желанието на един кръг граждани, подкрепени от професионалисти, получили награда за тази своя идея за спасяването на един паметник и да се пречи по чисто административен път, без каквито и да е обяснения.

Полезен ход в момента почти няма, защото самият закон за културното наследство е направен така, че на практика вие нямате ефективен механизъм, който да поощрява или да ви позволи, ако сте недоволни да се оплачете и да доведете докрай един смислен проект. И това е големият проблем, че самият закон за културното наследство пречи да бъдат опазени ефективно нашите старини. Ние всички страдаме от прекалено голямата намеса на администрациите на най-различни нива в решаването на чисто професионални въпроси. Така че тук не става дума само за археолозите, става дума за реставраторите, става дума за архитектите, за проектантите. Всичките в тази област са специалисти, страдат от незачитане на техните авторски права, от незачитане на интелектуалната собственост, от незачитане на проектите им и най-страшното е, че вие няма къде да протестирате и да се оплачете, поради което крайните резултати винаги са в ущърб на паметниците, обясни професор Гергова.

Примерите са много и те са включени в брошурата на професор Диана Гергова "Законът за културното наследство, срещу културното наследство". Тя показва до каква степен клаузите в закона пречат на реализирането на смислени проекти и как поощряват осъществяването на едни абсолютно незаконни и противоречащи  на основните принципи на реставрацията дейности.

В конкретния случай за Старо Железаре, първоначално имахме подкрепата на Министерството на културата. След това обаче не беше издадено разрешително за продължаване на самите проучвания,  на които ние направихме предварителни геофизични проучвания и не би трябвало да има спиране, възпрепятстване на по-нататъшните дейности, но те бяха спрени, тъй като не беше издадено разрешително от Археологическия институт с музей при БАН. За съжаление, в закона не е предвидено къде може да се обжалва подобен казус и това е големият парадокс. Всеки проект за експониране трябва да се базира на  едни точни данни, на довършване на  едно проучване или разчистване на паметника, всичко това беше възпрепятствано. И това е големият парадокс - , че институции, колеги, които би трябвало да подкрепят такива дейности, някак си по непонятни причини изведнъж, без сериозни аргументи, спряха този проект и неговото реализиране, заяви професор Диана Гергова. 

 Тя допълни, че съдбата на този мегалитен комплекс е да се разпадне, да бъде разрушен и да бъде заличен окончателно.

Когато ние заличаваме своята история, своите старини ние  заличаваме своята памет. Освен това аз не мисля, че разрухата може да ни настройва за повече градивни действия, когато виждаме, че тя е около нас и ние сами подпомагаме тази разруха. Аз много се надявам, че ще настъпят промени и ще има едно осъзнаване затова какво трябва да правят и са длъжни да правят институциите. Много се надявам, че ще настъпят промени и в правомощията, и в мисленето на колегията. Надявам се, че ще настъпят промени и в закона, които ще позволят безпрепятствено смислени проекти да бъдат осъществявани, коментира Диана Гергова.

Цялото интервю с професор Гергова можете да чуете в звуковия файл.






Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Учители адаптират помагалата на брайловата азбука, а не държавата

Родители и ресурсни учители на деца с нарушено зрение настояват държавата да поеме ангажимент за адаптирането на брайлова азбука учебните помагала, които се използват в  училище. Това е един от изводите от проведената в Пловдив кръгла маса, посветена на приобщаването на деца с увредено зрение в системата на средното образование, организирана..

публикувано на 28.02.25 в 15:40

Двойните компенсации за период без ток са лош прецедент

До следващата седмица трябва да се направят оценките за това кои клиенти ще бъдат компенсирани с предвидените от държавата средства за липсата на ток в периода от 21 до 31 декември миналата година, каза Петър Костадинов от пресекипа на ЕВН. Той  припомни, че тук става дума за извънредните компенсации от общо около 2,2 милиона лева за цялата..

публикувано на 28.02.25 в 15:00

Хиляди цветни балони в подкрепа на хората с редки болести

С разноцветни вдигнати ръце, балони и флашмоб бе отбелязан Международния ден на хората с редки болести в Пловдив. В инициативата, която тази година се проведе в двора на Професионална гимназия по хранителни технологии и техника - град Пловдив /ПГХТТ/, се включи и заместник-кметът по спорт и младежки дейности Николай Бухалов. „Днес е денят, в който..

публикувано на 28.02.25 в 14:55

Студеното време се отрази на продажбата на мартеници

Заради много студеното февруарско време тази година в Пловдив продажбата на мартеници е слаба. Това споделят продавачи на бяло-червените символи на Главната улица, като допълват, че този сезон и цените са по-високи.  Въпреки студа десетки хора са разпънали сергии с мартеници из целия град, но най-вече в центъра на Пловдив.  По думите им хората..

обновено на 28.02.25 в 11:51
Д-р Николай Болтаджиев

НЗОК вече е далеч от пациента

Парите за здраве в бюджета на Националната здравноосигурителна каса и защо болниците заплашиха с протест ако бъде прието предложението в средата на годината да се намали цената на клиничните пътеки, коментира в програма "Точно днес" д-р Николай Болтаджиев, който доскоро беше член на Надзорния съвет на НЗОК.  Той е категоричен, че тазгодишния бюджет..

публикувано на 28.02.25 в 10:49