Великите европейци - Франсис Дрейк, втора част

През 1572-3 година Франсис Дрейк прави най-успешния си пиратски поход в Карибите с набези и по суша в днешна Панама. Сегашният канал тогава е търговски път, по който минават богатствата, награбени или добити в мините на Перу и Чили. Испанците ги качват на кораби в Пасифика, в Панама ги прехвърлят с мулета до Атлантика и пак на кораби за Испания. 

Богатството на Дрейк, Саундтрак, 04. 54 

Както личи от портрети и описания на съвременници, Франсис Дрейк е „нисък на ръст, но добре сложен, със силни крайници и широки гърди, има сини очи, кестенява коса и брада”. Той е темпераментен, с остър език, лесно се пали, но и бързо изпуска парата. За малкото време на сушата, той се жени два пъти, така че явно има успех сред жените. Поне аз имам впечатление също, че Дрейк е ироничен тип, способен да разиграва артистични етюди. Знаменита е например първата му среща с кралица Елизабет. 

Щом влиза, той веднага закрива очите си с ръка. „Какво има, сър?” - пита кралицата. А Дрейк: „Извинете, Ваше величество, уплаших се да не ослепея от толкова красота”. Е, как една жена, колкото и да парадира с кралската си девственост, ще устои на това. Добре, де, не казвам нищо за любовна връзка, само – че има слухове. По вероятно е обаче мълвата наистина да е пусната от католическите противници на Англия, за които Елизабет и Дрейк са главни врагове. Иначе той цял живот си е фаворит на кралицата, а двамата имат и общ бизнес. Може да звучи парадоксално, но пътуването около света на Франсис Дрейк, започнало през 1577 година, е частно бизнес предприятие, в което инвестират Елизабет I, първият лорд на адмиралтейството и други висши фигури, плюс братовчедът Джон Хоукинс и самият Дрейк. 

Експедицията има четири задачи – да открие Terra Australis, непознатата южна земя, чието съществуване тогава само се предполага, да намери северен път за връщане от Тихия в Атлантическия океан, да бъдат нанесени максимални щети на испанците в Пасифика и четвърто, но не последно - предприятието да излезе на колкото може по-голяма печалба.

Богатството на Дрейк, Саундтрак, 19.28 

Отсега да кажа – Франсис Дрейк носи на инвеститорите печалба от 4 700 процента. Ако ви е трудно да го сметнете, това са 47 лири за всяка вложена. Когато Елизабет получава своя дял, той се оказва по-голям от едногодишния приход на кралската хазна. Но тези сметки излизат накрая, а първо Дрейк тръгва по пътя на Магелан край Южна Америка и отначало преживява почти същите приключения като знаменития си предшественик – малко глад, тежка зима в Патагония, предотвратен бунт, при който съди и обезглавява приятеля си Томас Даути, загуба на четири от общо петте кораба. 

Така е, докато не прекосява Магелановия проток и завива на юг да търси TerraAustralis. Не я намира, защото тя не е там, в студената мъгла и бурното море отвъд нос Хорн, но Дрейк е първият капитан, видял протока между Америка и Антарктида, който и досега носи името му. Някъде тук той преименува 100-тонния си, изящен и бърз кораб „Пеликан”, на „Златната кошута”, което води експедицията до обрат от нещастие към щастие. Тъй като знае, че в Пасифика испанците нямат врагове и корабите им са без конвои, Дрейк самоуверено тръгва край бреговете на Чили и плячкосва търговски съдове в морето и дори пристанища като Валпарайсо, Каляо и Лима. Точно в Лима научава, че преди 12 дни, с огромен товар, за Панама е тръгнал галеонът Nuestra  Senora de la Conception и започва да го преследва. 

Дрейк е много по-бърз, настига го край брега на Еквадор и след един изстрел испанците се предават. Смята се, че плячката само от този кораб е 36 кг. злато под формата на бижута, 13 сандъка златни монети и 26 тона сребро. Дрейк обаче е джентълмен, той е капер, не убиец. Няколко дни обядва и вечеря с испанските благородници, после ги сваля на брега и дава на всички, дори на обикновените моряци, малки подаръци. Така или иначе обаче, с пиратството си Дрейк предизвиква властите, испанците го търсят, но не го откриват, защото той пък вече изследва крайбрежието за северен път към Атлантика. Някои предполагат, че търсенето стига до Аляска, но няма сигурни данни за маршрута му. Знае се само, че за около месец спира в Калифорния за ремонт и попълване на запасите, а после поема на изток. 

Впрочем, така в Калифорния  запърви път се чува европейски музикален инструмент, виола - Дрейк и в морето държи да слуша струнен квартет, докато се храни в изискани сребърни съдове със златен кант. Когато стига до Филипините и Молукските острови, той не прави грешката на Магелан да се забърква в религиозни и племенни конфликти, а най-чинно търгува с местните владетели и в малкото свободни от скъпоценности места на трюма натъпква карамфил. Вместо триумфално обаче, в Англия Дрейк влиза предпазливо - не знае дали кралица Елизабет още е на власт и как ще бъде посрещнат. Триумфът идва малко по-късно, когато кралицата го посвещава в рицарско звание. Това става на самия пиратски кораб „Златната кошута” в присъствието на испанския посланик. Гаврата е пълна – Елизабет I държи здраво ръката на посланика, за да не избяга, а да гледа отблизо церемонията по посвещаване на най-големия си враг, за главата на когото крал Филип II е обявил вече награда от около 4 милиона долара в днешни пари.

Богатството на Дрейк, Саундтрак, 52.10

„Ние оскубваме испанците перо по перо” – казва по повод морските си активности сър, вече сър, Франсис Дрейк. От 1580-та, когато приключва околосветското му пътуване, той стъпва здраво на земята и през следващите пет години сякаш се укротява – купува голямо имение, става кмет на Плимут и член на Парламента. Занимава се активно с политика, облагородява и развива Плимут. Тогава умира първата му жена и Дрейк се жени повторно – вече за млада, красива и образована аристократка, която добре върви с положението му на един от най-богатите хора не само в Англия, а и в Европа. 

Смята се, че пиратство му носи общо около 115 милиона долара в днешни пари, тоест, няколко милиона лири по време, когато в Англия 1000 лири са цяло състояние. Истината обаче е не, че Дрейк се е укротил, а времената са такива - Англия не иска да дразни испанците на дребно, за да се подготви за истинския голям сблъсък. Времето за него идва през 1586, щом кралицата сключва приятелски договор с разбунтувалите се срещу Испания нидерландски провинции. Елизабет веднага вика Дрейк, дава му кораби и свободата да атакува испанците където и както намери за добре. Той го прави по своя си начин, като нахълтва буквално в сърцето на врага - атакува Кадис, където се подготвя част от Непобедимата Армада. Дрейк изгаря 37 кораба в самото пристанище и унищожава огромно количество запаси, с което походът на Армадата се отлага за още година. Философът Франсис Бейкън нарича събитието – „подпалване брадата на Филип II”. 

На следващата година, когато Непобедимата Армада тръгва към Ла Манша, Дрейк е вицеадмирал на флота. Не му е поверено цялото командване заради необуздания му характер, но основните акции по унищожаване на Армадата са организирани и изпълнени от него. Край брега на Южна Англия той е съсредоточен в бавната и протяжна игра на боулс, когато му съобщават, че Армадата навлиза в Ла Манша. Дрейк поглежда морето, поглежда развълнувания пратеник и невъзмутимо отсича – е, все имам време да си доиграя играта, нали. След което прилага  в голям мащаб тактиките за морска битка, с които печели в пиратската си дейност. Първо, за разлика от всички, той залага не на голямата огнева мощ на корабите, а на бързината им. И второ, използва горящи кораби-призраци - малки съдове, натъпкани с барут, чиито екипаж ги пали и насочва към противниковия боен ред, но скача, преди да се взривят. 

Въпреки че испанските капитани специално са предупредени да не се плашат от това и да не развалят бойния ред, при голямата нощна атака в Кале гледката е кошмарна, те изпадат в истински ужас и стават лесна плячка на бързите британски кораби. Така Непобедимата Армада се оказва победена.

Богатството на Дрейк, Саундтрак, 47.07 

Това е върхът в живота на Франсис Дрейк, в следващите години късметът го напуска. Той прави няколко неуспешни акции – опитва да подкрепи португалския бунт срещу Филип II, който тогава вече е завладял и Португалия, прави акции и срещу испански кораби и крепости в Карибско море. В Портобело, Панама, морякът се разболява от банална сухоземна дизентерия, усеща, че си отива и поръчва да го облекат в пълните му рицарски доспехи. 

Когато на другия ден сър Франсис Дрейк предава на бога грешната си душа, хората му го слагат в оловен ковчег и го погребват тържествено в морето. Оттогава са минали 420 години, но ковчегът така и не е намерен.

Богатството на Дрейк, Саундтрак, 47.07