27-те правителствени и държавни ръководители проведоха в Брюксел неформална среща, на която не се взе никакво решение. На нея по- скоро бяха сверени часовниците за това кой на какви позиции е преди срещата в Италия на 25 март. На лидерите беше предложен текст на проектодекларация как страните да продължат да съществуват в ЕС, след излизането на Великобритания.
Председателят на Европейския съвет Доналд Туск даде да се разбере, че ще работи за политическото единство на ниво 27 държави, въпреки че подчерта, че разбира защо някои искат да се развиват с по- бързи скорости. Преговорите на ниво министри ще продължат до срещата в Рим, в края на март.
Българският президент Румен Радев внесе поправки в проектодокумента. Той настоява да се изчистят противоречия в него, тъй като в една част се говори за единство и проспериращ съюз, и в същото време, друга част говори за различни скорости на развитие. Според държавния глава това противоречие не може да съществува. Румен Радев настоява и за поправка, която да гарантира продължаване на политиката на кохезионност за подпомагането на икономически изостаналите държави, за да могат да те да наваксат.
Президентът опроверга публикациите, че е подкрепил СЕТА /Търговското споразумение между ЕС и Канада/ и обвини медиите в манипулиране на фактите и спекулативност, защото нищо не е подкрепял и нищо не е подписвал. Формално това е така.
В текста, който беше съгласуван, се казва че ЕС приветства ратифицирането на СЕТА от Европарламента и очаква неговото частично прилагане. В същото време този текст не е гласуван и не може да се приеме като официално решение на ЕС, тъй като нямаше консенсус. Причината, обаче, е съвсем друга – наложеното от полския министър - председател Беата Шидло вето върху цялата декларация, заради избора на Доналд Туск за втори мандат като председател на ЕС.
На практика Румен Радев беше спасен от полското вето. То предотврати решението да стане политически акт. Президентът повтори тезата си, че трябва да се сезира КС и го определи като заплаха за българската икономика.
Много европейски бизнеси могат да престанат въобще да търгуват на американския пазар, прогнозира Адриан Николов от ИПИ по повод наложите от Доналд Тръмп мита. Една от възможнастите е да се изнесат производствата в САЩ. А иначе всяка една наша стока, която се продава в САЩ ще е с 20% по- скъпа. Моментният шок на борсите едва ли има..
Във втория епизод от поредицата "Елементи в криза" се фокусираме върху проблема с мръсния въздух в Пловдив. Експерти като доц. д-р Ангел Джамбов и представители на местната власт разкриват противоречията между наука, политика и очакванията на гражданите. Трафикът, старите печки, липсата на зелени площи и паленето на отпадъци са сред най-големите..
С двудневен конгрес “Наука и практика“ Факултетът по дентална медицина на МУ-Пловдив ще отбележи 55 години от създаването си. Форумът включва лекционна част и теоретико-практически курсове по всички дисциплини във факултета и ще бъде съпроводен с дентално изложение и демонстрации. Според декана на факултета проф. Ангелина Влахова научният конгрес е..
„Ден на Освободението на Америка и началото на нов златен век “ – с тези думи президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви търговска война на света и наложи мита за вноса. За Европа те са 20%, за Китай – 34%, за Индия – 26%, за Виетнам 46%, за Великобритания – 10%, за Япония 24% и т.н. Стабилността на управлението и търговските..
Историята на Пловдив започва от Плоската могила на Брезовско шосе, тъй като това е най-старото обитавано място на града. Това обясни археологът Десислава Давидова, която проучва обекта. Археологическите проучвания по Брезовско шосе ще бъдат възобновени след Великденските празници и ще продължат до края на годината, добави Давидова . На..