Застоят на обществото личи най-вече в политиката

За безуспешните опити да потърсим причините за агресията в правилната посока и  обреченото обществено усилие  за създаване на имунитет срещу краха на ценности, особено в предизборно време -  разговор с писателя Румен Леонидов. 

Общият застой в обществото личи най-много в политиката. Когато се видя, че в нея не могат да бъдат допуснати свободни личности и млади лица – фигури, а не само имена и лица, веднага започна събирането на „полските цветя“ – т.е. които се показват често по телевизията – певци, музиканти, актьори. Това показва, че политическата ни класа е в страхотна паника и търси заместители. Няма честно отношение и истински диалог с избирателя. Самият избирател пък е доста объркан не само отсега, а отдавна е объркан и отчаян и изобщо не си мърда пръста, зада се самоорганизира в общества – нито професионални, нито пък градска или селска линия. Самият факт например е, че нямаме от години  силна партия от БЗНС при условие, че това е едно огромно население у нас. Имаме разделение на населението по линията на етноси, но не – по християндемокрация и атеизъм. Това не вълнува изобщо нашия народ, неговото мнозинство и оттам идват неопределеностите, които се явяват преди всеки избор.  Така идват и обещанията за 1000 лв заплата, 500 лв. пенсии, които се използват по най-безскрупулен начин.

Проблемът е изобщо търсим ли  причината за несъответствията и злините? Когато упрекваме политиците, трябва да си признаем, че и ние сме сред тези, които не ги търсим. И ако се причисляваме все пак към някакво малцинство, което продължава да ги търси тези истини и критерии за съществуване, то тогава сме някаква капка вода в язовира „България“. Ние нямаме чувство за държавност. Тя не е „изработена“ във всеки отделен човек от нас, не говоря само за тълпите. Питаме се сега дали трябва в училищата да има лекари, сестри, защо има насилие. Тези неща ги има във всяко общество, но чак сега се сещаме, че не е зле да има  предварително разработена карта за това, към кое отделение за „Бърза помощ“ да се обади всяко училище, чак сега се сещаме за елементарните неща, които са ни потребни „като въздухът и водата за всяко живо същество“. Не може да чакаме все някой да ни освобождава, да ни спасява, да ни дава и да чакаме пороят да ни наводни къщата, вместо да се застраховаме за някакви си 10,15,20 лв. Че е скъпо, е нелогично. Чакаме попа, държавата, общината, някои друг и това е тъпизъм, който ни държи толокова години вече. Най-лесно е да търсим вината в някой друг, за когото да казваме, че той нищо не е направил. Лошото е, че нашето спасение опира до физическото ни спасение.

Ако Господ е измислен, той е измислен гениално, за да може да има един невидим съдник, а не една неработеща правосъдна система, в която да има уважение и любов, към което човек се стреми. Ние търсим само спасението си само във физически аспект. Нямаме пространството не само за Държава  като мислене, а нямаме пространство изобщо за Битието. Това са извечни неща.  Цинизмът ни е достигнал дотам, че не си задаваме въпроси като „ами ако е така“, а „може ли да бъде така“ и т.н.

Все пак вярвам в доброто, заложено в човека и че у всеки един живее и фашист, и комунист, и крадец, и благороден човек. Зависи на кого ще позволим да се изяви. И ако сбъркаме, да бъдем  способни да се извиним бързо.

Повече чуйте от звуковия файл.