За общинските болници - реквием, вместо "Ода на радостта"

Ще осигури ли по-добри условия за работа и по-гъвкави финансови лимити за общинските болници  новият Национален  рамков договор за 2017 г.  между Българския лекарски съюз и НЗОК  - събеседник - председателят на Сдружението на общинските болници в България д-р Неделчо Тотев 

С подписания НРД за нас няма да звучи „Одата на радостта“, а по-скоро реквиемът за една предизвестена смърт. Още преди подписването на НРД, по време на преговорния процес, въпреки че не зная какво се е договаряло – дали цените, обемите ли, тъй като всичко е предварително решено. Ако трябва формално да се поставят подписи в някакви посоки на минимални корекции, но некасаещи болничната помощ, това за нас беше излишна гимнастика, заяви д-р. Неделчо Тотев.

Нито едно от нашите първоначалните искания не беше удовлетворено. Те бяха обаче справедливи искания, с които искахме да коригираме несправедливото отношение на държавата  в лицето на последните няколко правителства, направили така, че общинското здравеопазване да бъде във фактически фалит.

Ако нещата бяха в посока да се стабилизира общинското здравеопазване и държавата да опита да използва неговия ресурс, докато все още има този шанс, като най-евтиния вариант за нея самата да осигури достъпна, качествена и своевременна медицинска помощ  извън големите десетина града в страната, щеше да има смисъл. Това не се използва и при сегашната ситуация се очертават две Българии. Нашата работа  е като на онези врачки, които предричат злокобни неща и те се случват. Това не ни харесва, но така стоят нещата.

Много приятно звучи за ухото, че вместо с досегашните твърди бюджети, болниците ще разполагат с гъвкави лимити. Иначе беше пълен абсурд, защото  хем годишен договор подписваш, пък ти дават месечни лимити и като ги надвишиш, не ти ги плащат, а ако не ги изработиш, ти ги взимат – това беше нонсенс. Подходът е добър на пръв поглед, но сега никой не казва  какво става с болниците, пред които непрекъснато се завишават условията за персонал, апаратура, нива на компетентност и поддържане с нови обеми от дейност, какво даваме насреща. Ами даваме клинични пътеки на цени от 2007 г, когато  минималната работна заплата беше 180 лв, а сега е 480 лв. Персоналът го завишаваме, защото са такива изискванията, как да даваш заплати, ако не си факир на тези хора? Стигнахме до състояние, в което общинските  болници работят и под нивото на фонд "работна заплата". С какво да се издържат болниците, които не разчитат на дотация от държавата? 

Повече чуйте от звуковия файл.