Фолклорният сборник „Змей. Змеица. Ламя и Хала“ ще бъде представен от 11 ч. в зрителната зала на читалище „Христо Ботев“ (старото кино „Въстаник“). Ще присъстват съставителите учени етнографи от БАН – доц. д-р Вихра Баева, проф. д-р Албена Георгиева, доц. д-р Светла Петкова, доц. д-р Николай Вуков, доц. д-р Доротея Добрева и доц. д-р Валентина Ганева-Райчева.
Проявата е в програмата на Зимния фестивал на изкуствата „Сцена, палитра, слово“.
Сборникът с печата на издателство „Изток-Запад“ съдържа фолклорни текстове, обединени около образите на змея и неговите близки „роднини“ - змеицата, ламята и ха́лата. Както сами ще се убедите, разгръщайки страниците на книгата, змеят е един от ключовите персонажи в нашия фолклор, наследник на древни божества, могъщ и опасен противник, но същевременно почитан като владетел на природните стихии, стопанин на планини, извори и пещери, покровител на селища и родове. Змеицата и ламята (халата) заемат по-скромно място във фолклорния свят на българите и се смятат главно за вредители и врагове, но образите им също имат своите архаични корени, специфичен облик и богата символика. На по-дълбоко ниво и четирите свръхестествени създания са свързани помежду си и образите им възлизат към древния архетип на митичния дракон.
В сборника са представени почти всички жанрове на фолклорната словесност, като се започне от песните и приказките, мине се през легендите, преданията и устните разкази и се стигне до анекдотите и съвременните вицове, а също и до кратките форми като поговорки, гатанки, клетви и баения. Присъстват също и описания на различни празници, ритуали и магически практики, както и вярвания и представи, свързани с колоритните образи на змея, змеицата, ламята и халата.
На 22-ри февруари големият български писател Христо Карастоянов щеше да навърши 75 години. В „Алтер его“ не успяхме да отбележим конкретната дата по обективни причини, но затова пък ще направим това тази събота и то по малко по-нетрадиционен начин. Ще разговаряме за Дядото с известния поет, журналист, фотограф и сатирик Владислав..
Десетки пловдивчани присъстваха на традиционното посрещане на Баба Марта. На пл. „Стефан Стамболов“ деца към народно читалище „Кирил Дженев“ представиха пъстра фолклорна програма, а Баба Марта закичи с мартеници деца и възрастни. В ролята на Баба Марта се превъплъти Лена Райкова, която подчерта, че този празник е много древен и ние трябва да..
Никого няма да изненадам с наблюдението, че България е една от страните със съжителство и до днес на предхристиянските митологични вярвания и християнската вяра. Но как ни легитимира това? С проф. Мария Шнитер в дена на Баба Марта питаме: "Езичници ли сме?" И какво значи това?
1 милион и 900 хиляди лева ще инвестира тази година Фондация „Пловдив 2019“ в различни по мащаб проекти. От общо 43 проектни предложения, които са постъпили по отворена покана „Фестивали и големи събития“ експертното жури класира 25 от тях, което е двойно повече в сравнение с миналата година. Селекцията включва ключови събития, характерни за..
Проектът на Весела Ножарова носи заглавието „Частица от река” и прави връзка между Георги Божилов-Слона и съвременните автори. Ножарова спечели в конкуренцията на още два проекта на Моника Роменска и Пламена Рачева и Яна Костова. В проекта си „Частица от река“ Весела Ножарова, която е тазгодишният куратор на Националните есенни изложби,..
Превалявания
Дъжд
Значителна облачност с дъжд
Дъжд / Сняг