Сдружението „Джордж Маршал – България“ ще отбележи 20-тата годишнина от кандидатстването на страната ни в НАТО. Събитието включва дискусия във Военния клуб в Пловдив за преспективите и предизвикателствата пред България. Един от участниците е Роберт Пшчел – представител на Главната квартира на НАТО – с него разговаря Михаил Миховски.
Радио Пловдив: Какво се промени в НАТО за последните 20 години?
Роберт Пшчел: За 20 години? О, с колко време разполагате, за да ви отговоря. НАТО се променя през цялото време.Защото ако не се променяш, няма да можеш да следваш промените в структурата на сигурността. Например ситуацията през 90-те години на миналия век след края на Студената война, също така разпадането на Варшавския договор. Това променя смисъла и задачите пред НАТО. Ако си спомняте тогава протече период на сътрудничество и стабилизиране на отношенията със страните от бившия Варшавски договор, сред които и България.
След това дойде времето, в което НАТО за първи път ръководеше операция, тази в Босна, след това и в Косово. В следващия период нови страни се присъединиха към организацията. Така че в този период от 20 години, 25 ако искате, НАТО се продължи да се адаптира към политическите промени и предизвикателствата в международната сигурност. Тук имам предвид и работата по защита от кибератаки, операцията по стабилизиране в Афганистан.
НАТО се променя, няма съмнение в това. Просто светът се променя и НАТО трябва да се адаптира. Но същността на организацията-основната и стойност, е в това да е основа за трансатлантическо сътрудничество в сигурността. Това не се променя.
РП: Кои са най-големите предизвикателства пред НАТО – ДАЕШ, Русия?
Роберт Пшчел: Има много предизвикателства пред НАТО в днешно време. Те са и на изток, и на юг, защото трябва да си даваме сметка също и за поведението на САЩ и отношението и към Русия и кризата в Украйна след анексирането на Крим. Разбира се отчитаме и напрежението, което създава тероризмът -както в международен, така и във вътрешен план във всяка държава. На всички тези предизвикателства НАТО опитва да даде правилния отговор. Например ние подкрепяме борбата срещу „Ислямска държава“, всикчи държави от НАТО стоят зад това. Оказваме съдействие на коалицията, която води тази битка, но ние не ръководим действията. Оказваме подкрепа, например със самолетите със системи за ранно предупреждение АУАКС. Разбира се това е едно от големите предизвикателства пред НАТО в днешно време.
РП: Русия реагира остро на ученията на НАТО в акваторията на Черно море. Може ли да очакваме ново засилване на напрежението между Алианса и Москва?
Роберт Пшчел: Какво трябва да се вижда в ученията на НАТО в Черно море? Вие можете да видите информация за това в уебсайт и тази информация е доста изчерпателна. Според мен в този случай и в коментирането му има много митове-за участието на 50 000 души в такова учение и други подобни. В същото време Русия също прави големи учения с участието на хиляди войници, но няма прозрачна информация за това. Затова нека не се концентрираме върху митове, а върху факти. Ученията са нещо номрално за всяка страна и особено за организация за колективна сигурност като НАТО. Ние не заплашваме никого, освен това дейността ни е много открита.
РП: В момента България е в предизборна кампания. От много политици се чуват гласове за преразглеждане на членството в НАТО и напускане на Алианса.
Роберт Пшчел: Вие не трябва да очаквате от НАТО да даде официално какъвто и да е съвет на хората в България затова какви действия да предприемат. Политиците във всяка страна вземат самостоятелни решения. Имаме 28 страни в НАТО и всяка от тях сама решава според интереса си. В крайна сметка НАТО е полезен и дава добър продукт срещу парите, вложени в него.България има осезаем напредък в кръговата икономика и оползотворяването на ресурсите, въпреки че за много от гражданите това е почти невидимо. Зелената трансформация е плод на усилията на държавата, на бизнеса и на хората. Имаме доста съществен напредък . Това е оценката на Владимир Димитров , експерт "Индустрия и околна среда" в Българската..
Експертът по политически комуникации Арман Бабикян коментира за Радио Пловдив поредния неуспех да бъде избран председател на Народното събрание и ескалиращата политическата криза. Той подчерта, че липсата на реален диалог между политическите сили с различни цели прави трудно постигането на решения, които обществото да приеме. „Обществото или..
В първата ни рубрика за успешните образователни практики, реализирани по проекта „Успех за теб“ ще ви разкажем за ОУ „Васил Левски“ в село Караджово, община Садово. Проектът се изпълнява от Министерството на образованието и науката и се финансира със средства в размер на 105 млн. лв. от Програма „Образование“ 2021-2027, съфинансирана от..
Не виждам как при тази конфронтация, която отдавна не е по идеологически и политически причини, а е по междуличностни и интрументални причини, ще може този парламент да излъчи управляващо мнозинство, което да работи повече от три месеца. Това заяви в интервю за предаването „Точно днес“ на Радио Пловдив политологът и университетски преподавател..
"Българската държавност започва да прилича на тази медицинска диагноза, в която един по един започват да отказват различни органови системи". Такова сравнение направи социологът от "Алфа Рисърч" Боряна Димитрова след поредния неуспешен опит в парламента да бъде избран председател. Тя припомни, че в предишни разговори са дискутирани..