Не исках да се връщам нито в социализма, нито в началото на демокрацията, но времето изглежда е такова нещо, че не позволява да захлопнеш вратата след себе си, пише за новата си крига с разкази „Вълча Богородица“ Любов Кронева. И продължава: Главният персонаж в тази книга е времето – календарно, историческо, нощно. Вълчата Богородица зададе тоналността – онова състояние на душевен сумрак, което продължава да оплита душите ни, и какво ли би могло да помогне, освен известна ирония. Тъкмо иронията е едно от разпознаваемите неща при тази авторка, която и в новите си разкази отново показва високо писателско майсторство в белетристиката. Това със сигурност ще е една от най-добрите книги за 2017-а, както се съгласиха и присъстващите на представянето на книгата „Вълча Богородица“, водено от Митко Новков.
Романите на Кронева „Черни лалета за Кант“, „Къщата с ангелите“ и „Кирка и сънищата“, както и книгата й с разкази „Бавно“ затвърдиха впечатлението на четящтата публика, че това е писател не само с голям талант, но и изключително прецизен стилист с богат език. За съжаление българските критици не си направиха труд не само да прочетат и оценят по достойнство писането на Кронева, но и удобно го премълчават, за сметка на други автори, които се далеч под нивото на добрата литература. Читателят обаче не може да бъде излъган и разпознава фалшивото от истинското. Интересно е, кога в нашата малка, но покварена от зависимости литературна среда, нещата ще си дойдат на мястото, критиката ще догони литературата, оставена засега на съмнителния начин за популяризиране – рекламата. Тогава качествени писатели като Любов Кронева ще добият популярността, която заслужават.